Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
На останалите девет вампира начело с Даркин дадохме да разследват купчината жалби и ги пуснахме из града. После се събрахме на кратък съвет в закритата част на залата. За тази цел сложихме там маса и няколко кресла.
— Страхувам се дори да си представя как ще свърши всичко това — усмихна се Невил. — Но идеята, трябва да призная, не е лишена от известно изящество. Как изобщо успя да се договориш с тях?
Вече бях готов за този въпрос и отговорих съвсем честно.
— С Чез посетихме заведението, в което те се събират, и поговорихме с тях. Разбира се, не мина без използването на Огнени топки.
— Надявам се, че няма да направят някоя глупост — мрачно каза Алиса.
Чез извади наръчника със заклинания и започна съсредоточено да го прелиства.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Помислих си… — започна да обяснява той, без да се разсейва от книгата. — Да допуснем, че всичко е нормално, и тези момчета ще ни помагат. Трябва да измислим някакъв знак, по който да ги различаваме.
— Защо? — не разбра Алиса.
Чез затвори книгата.
— Ами ако някой започне да се представя за тях и да прави всякакви мръсотии? Нали всички нисши вампири са облечени еднакво, трудно е да ги различиш един от друг.
— Тогава нека се преоблечат — сви рамене Невил.
Схванах идеята на Чез и осъзнах, че Викерс старши не е прав.
— Не — не се съгласих аз. — От преобличането полза няма. Трябва да измислим нещо, което да не може да се фалшифицира.
— Всичко може да се фалшифицира — логично отбеляза Невил. — Но си прав… трябва да измислим нещо техномагическо. Подобно на картите, които се използват в столицата като ключове за аларма… само че с някаква визуализация.
— И за самите нас ще направим такива — кимна Чез. — Само че в справочника няма нищо за техномагии…
Ние наистина не разбирахме от техномагия. Имахме само един уводен урок, на който съвсем схематично ни въведоха във вграждането на заклинания в предмети.
— Сами няма да можем да го направим — обобщих аз. — Трябва да потърсим специалист.
— Човек би си помислил, че в Пограничните райони гъмжи от експерти по техномагия — каза Алиса ядосано. — Или сами ще се справим, или оставаме без знаци.
— Грешиш — обади се Невил. — Тук, както и във всеки друг град, има експерти и за техномагия, и за лечение, и за строителство. Цялата тази къща, между впрочем, е правена от наши специалисти.
— И откъде идват те? — заинтересувах се аз. — Както разбирам, това не са Майстори?
Невил се засмя.
— Зависи. Те не се обучават в Академията, а в собствени закрити семейни школи, но също притежават определено майсторство. Следователно, те също са майстори.
Но наистина! Как не се сетих за това? Във всекии град има хора, изготвящи техномагически вещи за ежедневна употреба — като музикалните инструменти. В селата също имат свои специалисти, които помагат в отглеждането на растенията, и те също не са възпитаници на Академията. За да оборудваш дома си със сложни заклинания ти трябва Майстор, разбира се, но те не се занимават със строителство или ремонт.
— Е, в този случай понятието Занаят се използва в широк смисъл — не се съгласих аз. — А в случая с Академията Майстор — това е по-скоро звание или квалификация…
— Стига — прекъсна ме Чез. — Правилно ли разбрах, че в този град има хора, които могат да изпълнят поръчката ни? Чудесно, и стига сте философствали.
— Наистина — съгласи се с него Алиса. — Мисля, че има смисъл пак да се разделим, как мислиш, Зак?
Аха. За благоприличие тя реши да поиска моето мнение. Нали съм назначен за отговорник… Добре, ще се преструвам, че аз съм шефа тук.
— Точно така — кимнах важно. — Ще се разделим по двойки — аз тръгвам с Невил, а Наив с Алиса.
— А аз? — възмути се Чез.
— Ти върви при специалистите по техномагии. Идеята е твоя — реализирай я.
— А къде е Наив — попита Алиса. — Къде изчезна?
Между другото, и аз отдавна не бях го виждал.
— Седи си в стаята, книга чете — каза Невил. — Сега ще го извикам.
След като обсъдихме всички подробности, започнахме да се подготвяме за първото си пълноценно патрулиране.
Преди да тръгне, Алиса спря до фонтана и известно време тъжно наблюдава играта на светлината върху водната повърхност. Приближих се до нея и леко я докоснах по рамото. Вампирката трепна от моето докосване и леко се отдръпна.
— Какво се замисли? — попитах аз, като се престорих, че не забелязвам движението й.
Тя не отговори веднага.
— Слушай, Зак, нали можем да опитаме да узнаем нещо за този Фонтан на съдбата.
— Какво имаш в предвид? — веднага попитах аз.