Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Достатъчно е — кимна Викерс старши. — Само че при това положение скоро никой няма да идва при нас.
— Супер! — зарадва се Чез. — Така и ние ще сме по-добре.
— Можем да опитаме, разбира се — неочаквано ни подкрепи Алиса. — Но ако започнат проблеми, ще си изпатят.
Ние с Чез тържествено си стиснахме ръцете. Нашата идея започна да се реализира.
— Е, тогава ни остава да обсъдим с тях финансовия въпрос — подхвърли Чез и бързо отстъпи към вампирите, оставяйки ме да отговарям на възмутените ни приятели.
— Какво?! Финансовият въпрос?!
Алиса обвинително ме мушна с пръст в гърдите.
— Ти и пари ли си им обещал?
Поех си дълбоко дъх.
— Ами, те няма да работят за едно „благодаря“. Също така ще имат стимул, за да работят старателно. Между другото, Алиса, ти трябва да се радваш.
Вампирката примигна изненадано.
— Аз?
— Разбира се — започнах да говоря по-уверено, опитвайки се точно да копирам интонацията на бившия си учител по политика и реторика. — Нисшите вампири заемат много ниско стъпало в обществото. Абсолютно всички ги презират — те са асоциални. А аз предлагам своеобразна програма за подпомагане на расовото малцинство, за да могат те най-накрая хармонично да се интегрират в обществото. Вид социална адаптация.
Невил вдигна палец в знак на одобрение.
— Звучи добре.
Разбира се, ненапразно леля ми ме пращаше по всевъзможни учебни заведения. Честно казяно, в главата ми не оставаше много, а и повечето уроци ги пропусках, но ако трябва някое засукано изказване — аз съм насреща.
Алиса изобщо не се смути.
— А защо да не може тази социална адаптация да е безплатна? Ние им помагаме.
— Заплащането за извършена работа е неразделна част от разработената от мен програма — важно поясних аз.
Все пак, браво на мен.
Вампирката сви рамене.
— Всъщност, какво правя? Парите не са наши — опомни се тя. — Но ако направят някоя пакост…
— Разбира се, разбира се — бързо казах аз. — В този случай не им завиждам.
От радост направо се самозабравих и целунах Алиса по бузата.
Вампирката учудено ме погледна, но преди да успее да каже нещо, аз бързо се извърнах и се присъединих към Чез.
Моят приятел се пазареше с вампирите. С цялото си сърце, сякаш щеше да им плаща от собствения си джоб. Дори и Даркин, който представляваше всички по-ниски вампири, не се пазареше така настървено.
— Та вие нямате никакъв опит!
— Но сме по-силни от обикновените хора.
— И по-глупави…
— Ние ли сме глупави?!
— А да не би да сме ние…
Престорих се, че ги слушам внимателно, но през цялото време с крайчеца на окото си наблюдавах Алиса. Много исках да разбера как ще реагира на моята целувка.
Алиса говореше за нещо с Невил и периодично поглеждаше към мен. Срещайки погледа ми, тя ми показа юмрук. В отговор аз се усмихнах.
— Зак!
— А? Какво?
Чез ме потупа по рамото.
— Какво се отнесе?
— Да… — обърках се аз. — Ами… размишлявам.
Какво друго ми остава, освен да размишлявам дали да мечтая?
— Разбрахме се — каза ми той и приятелски побутна с юмрук Даркин. — Разбира се, този вампир ни изцеди всичките сокове, но аз, като работодател и касиер, съм доволен.
Не тръгнах да му обяснявам, че никой не го е назначавал за касиер, а и работодател от него не става. Настроението му беше прекалено хубаво, за да спорим за такива дреболии.
— Е, да се залавяме ли за работа? — деловито попита Даркин.
— Разбира се — кимнах по инерция, но бързо се опомних. — Чакай, първо ще ви инструктираме.
Инструктажът се оказа кратък, но много ползотворен. Най-напред Алиса обясни подробно на нисшите вампири какво би направила с всеки, който не оправдае очакванията й. Конкретни указания не дадохме, защото самите ние никога не се бяхме занимавали с жалби. Само Невил, като кореняк, даде няколко съвета за това как да се държим с хората и всички внимателно го изслушахме. Въпреки че аз, Чез и Алиса слушахме доста по-внимателно, отколкото вампирите. После предупредихме вампирите, че входът към затворената с каменна стена (такава илюзия избрахме за завесата) част на залата е строго забранен за тях. Вампирите са много любопитни същества, така че беше малко вероятно забраната да подейства, но нищо не струваше да опитаме. За в бъдеще ще трябва да сложим някакви защитни заклинания, които хем да не причиняват вреда, хем да не ги пускат където не трябва.
В къщата решихме да оставим два вампира, които да приемат жалби вместо Чез. Така се освобождавахме от излишни проблеми и можехме спокойно да се заемем с разследването на убийствата.