Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Еленчето, което Арн бе застрелял първо, лежеше там, където го бе настигнала стрелата. Друго не можеше и да се очаква, обясни Сварте, взирайки се дълбокомислено в трупа. Стрелата бе минала през белите дробове и бе излязла от другата страна. Поради това еленчето бе паднало там, където бе стояло. Не бе почувствало болка и не бе успяло да избяга.
Кошутата не се виждаше, но Сварте и Кол откриха веднага кървава следа. Огледали кръвта, те си кимнаха взаимно. Кол каза на Арн, че тази кошута е била улучена също в белите дробове и сигурно лежи някъде наблизо, така че скоро ще я намерят. Кол заби в земята стрела — там, където бяха видели кръвта — след което заедно с баща си, бавно и навели се към земята, стигнаха до мястото, където, доколкото си спомняха, бе стоял третият елен, когато Арн бе изпратил стрела по него. Върху тревата имаше кръв и ловците я разтриха между пръстите си, помирисаха я и се спогледаха разбиращо.
Сварте поясни, че тази кошута не е била убита, а смъртно ранена и сега се мята някъде в агония, поради което може да отидат и без да бързат, да вземат конете си, защото не си струва да се отправят толкова рано да я търсят. Тя трябва да умре спокойно.
Всичко се оказа точно така, както бяха казали ловците. Втората кошута, която Арн бе поразил с последния си изстрел, лежеше мъртва на голямо разстояние от поляната. Сварте посочи, че стрелата на Арн бе минала твърде ниско, но когато той започна да се извинява, не можа да скрие усмивката си. Сварте обясни сериозно, че дори и еленът да стои на удобно за ловеца място, все пак животното може да направи малка крачка напред в момента на изстрела или докато стрелата лети. Именно това се беше случило.
Чак докато започна да се стъмва, те ловуваха елени, но безуспешно. Както каза Сварте, вятърът бе стихнал и сега животните усещаха отдалече всичките движения на хората.
Въпреки това, когато настъпи нощта, ловците бяха в добро настроение и трите убити елена висяха в редица на здрав дъбов клон. Късметът все пак се бе усмихнал на ловците.
Вече край огъня Сварте и Кол, надявайки се, че господарският син няма да разбере с какво се занимават, принесоха в жертва на своите богове сърцата на елените, обърнали се с гръб към Арн и мърморейки над огъня нещо на своя си език. Когато решиха да си приготвят вечеря, Кол донесе жилави орехови клони и ги окачи над вече гаснещия огън, нанизвайки върху тях парченца от черен дроб и бъбреци заедно с лука, който Сварте бе извадил от кожената си торба. Сварте и синът му се съмняваха, че Арн ще ги опита, защото на всички е известно, че такова ядене не става за господари. За голямо учудване на крепостните обаче, Арн веднага изяви желание да опита от храната им и яде с такъв апетит, с какъвто го правеха и двамата ловци, че си поиска и допълнително, оставяйки настрана сланината си. След съвместната трапеза ловците започнаха да се стесняват значително по-малко от господарския син.
Нахранили се, те лежаха доволни до огъня, завити с плащовете си, и тогава Сварте се осмели да попита наистина ли е възможно да се научиш да стреляш с лък в манастира на Белия Христос. Разбрал, че ловецът одобрява изстрелите му, Арн се развесели. Помисли си за това, че бе имал късмет да взима уроци от такъв учител като брат Гилберт, и отговори, че се случва, но рядко. Монасите обикновено не стрелят с лък, но на самия него му било провървяло, защото имал изкусен учител. Сварте и Кол се разсмяха добродушно и Кол добави, че биха искали и те да срещнат такъв учител. След като обаче Арн им отговори все със същия весел тон, че такава среща е възможна, ако Сварте и Кол приемат светото кръщение, двамата крепостни се намръщиха и се взряха мълчаливо в огъня.
Опитвайки се да заглади неловката ситуация, Арн ги увери, че каквото и да си мислят за манастира на Белия Христос, той е свят, в който няма крепостни и всеки представлява еднаква ценност и има достойнство като останалите хора. Отговор на това бе мълчанието. На него обаче не му се искаше да сменя темата и той попита, опитвайки се да се изразява разбираемо и просто, защо Сварте и Кол продължават да са крепостни, както и по времето на далечното му детство, докато мнозина други вече са станали свободни хора.
Сварте бе принуден да отговори нещо и много неохотно поясни, че онези крепостни, които се занимават с обработване на земя, получават свободата си по-лесно, отколкото онези, които строят или ловуват. Селяните са, за да разорават нови земи за Арнес, и получават свобода, като крепостничеството се заменя с аренда. Ловът — осигуряването на кожи през зимата и на месо през есента — обаче се отнася непосредствено към воденето на стопанството в самото имение, поради което е невъзможно да станеш свободен човек, ако си ловец, защото се налага да се трудиш постоянно за Арнес. Същото се отнася и за дърводелците, и за ковачите. Решил сякаш, че е отишъл твърде далече и е заговорил неподобаващо му смело, Сварте добави, че не се оплаква и че мнозина дърводелци са в същото положение.