Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Чак докато започна да се стъмва, те ловуваха елени, но безуспешно. Както каза Сварте, вятърът бе стихнал и сега животните усещаха отдалече всичките движения на хората.

Въпреки това, когато настъпи нощта, ловците бяха в добро настроение и трите убити елена висяха в редица на здрав дъбов клон. Късметът все пак се бе усмихнал на ловците.

Вече край огъня Сварте и Кол, надявайки се, че господарският син няма да разбере с какво се занимават, принесоха в жертва на своите богове сърцата на елените, обърнали се с гръб към Арн и мърморейки над огъня нещо на своя си език. Когато решиха да си приготвят вечеря, Кол донесе жилави орехови клони и ги окачи над вече гаснещия огън, нанизвайки върху тях парченца от черен дроб и бъбреци заедно с лука, който Сварте бе извадил от кожената си торба. Сварте и синът му се съмняваха, че Арн ще ги опита, защото на всички е известно, че такова ядене не става за господари. За голямо учудване на крепостните обаче, Арн веднага изяви желание да опита от храната им и яде с такъв апетит, с какъвто го правеха и двамата ловци, че си поиска и допълнително, оставяйки настрана сланината си. След съвместната трапеза ловците започнаха да се стесняват значително по-малко от господарския син.

Нахранили се, те лежаха доволни до огъня, завити с плащовете си, и тогава Сварте се осмели да попита наистина ли е възможно да се научиш да стреляш с лък в манастира на Белия Христос. Разбрал, че ловецът одобрява изстрелите му, Арн се развесели. Помисли си за това, че бе имал късмет да взима уроци от такъв учител като брат Гилберт, и отговори, че се случва, но рядко. Монасите обикновено не стрелят с лък, но на самия него му било провървяло, защото имал изкусен учител. Сварте и Кол се разсмяха добродушно и Кол добави, че биха искали и те да срещнат такъв учител. След като обаче Арн им отговори все със същия весел тон, че такава среща е възможна, ако Сварте и Кол приемат светото кръщение, двамата крепостни се намръщиха и се взряха мълчаливо в огъня.

Опитвайки се да заглади неловката ситуация, Арн ги увери, че каквото и да си мислят за манастира на Белия Христос, той е свят, в който няма крепостни и всеки представлява еднаква ценност и има достойнство като останалите хора. Отговор на това бе мълчанието. На него обаче не му се искаше да сменя темата и той попита, опитвайки се да се изразява разбираемо и просто, защо Сварте и Кол продължават да са крепостни, както и по времето на далечното му детство, докато мнозина други вече са станали свободни хора.

Сварте бе принуден да отговори нещо и много неохотно поясни, че онези крепостни, които се занимават с обработване на земя, получават свободата си по-лесно, отколкото онези, които строят или ловуват. Селяните са, за да разорават нови земи за Арнес, и получават свобода, като крепостничеството се заменя с аренда. Ловът — осигуряването на кожи през зимата и на месо през есента — обаче се отнася непосредствено към воденето на стопанството в самото имение, поради което е невъзможно да станеш свободен човек, ако си ловец, защото се налага да се трудиш постоянно за Арнес. Същото се отнася и за дърводелците, и за ковачите. Решил сякаш, че е отишъл твърде далече и е заговорил неподобаващо му смело, Сварте добави, че не се оплаква и че мнозина дърводелци са в същото положение.