Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Мога да приемам този образ толкова често, колкото поискаш, и не е нужно да се чувстваш виновна, защото аз не съм наистина той — каза Лукас. Хелън почувства как той я притегля по-близо и не се възпротиви. Всичко това беше сън, нали така? Тя прокара ръце по гърдите му и му позволи да я целуне леко, докато той говореше. — Или мога да приемам образа на друг. Другият, когото желаеш толкова много. Може би повече…

Хелън почувства как устните, притиснати към нейните, станаха по-пълни и по-меки, и усети как голите рамене под дланите й стават по-яки и набити. Отвори очи и откри Орион да я целува. Отдръпвайки се, Хелън се запита тревожно какво целеше Морфей с това. Той знаеше най-съкровените й мечти, така че защо беше превърнал Лукас в Орион?

Орион я бутна по гръб и тя не се сдържа и се засмя, когато той скочи върху нея с палава усмивка. Беше толкова забавен, и да бъде с него беше толкова лишено от усложнения. С Лукас тя можеше да бъде изцяло себе си, но с Орион можеше да бъде каквато й харесваше да бъде в момента. Мисълта беше опияняваща.

Орион плъзна ръцете й над главата, приковавайки я под себе си. Опиянението изчезна толкова бързо, колкото се беше появило, и лицето му стана сериозно.

Хелън внезапно проумя последното предупреждение на Лукас. Не можеше да си позволи да бъде прелъстена, иначе никога нямаше да стане от това легло. Макар да не искаше, Хелън тръсна глава, попречвайки на Орион да се наведе и да я целуне. Морфей отново прие собствения си образ и се подпря на лакти над нея с момчешка въздишка.

— Човек направо може да се пристрасти към теб — каза Хелън тъжно.

Позволи си да се замисли какво би било да живее вечно в някой дворец на сънищата с този бог. Прокара пръсти през косата му, правейки тъмна като среднощното небе палатка от дългите му букли около лицата им — обратното на онова, което той беше направил със слънчево русата й коса преди мигове.

— Но аз не мога да остана тук — каза тя, като го отблъсна назад и седна. — Има твърде много неща, които трябва да свърша в света.

— Опасни неща — възрази той с искрена загриженост. — Арес те търси в земите на сенките.

— Знаеш ли защо ме търси?

— Знаеш защо. — Морфей се засмя меко. — Той следи напредъка ти. Това, което правиш тук, в Подземния свят, ще промени живота на мнозина, включително и на някои безсмъртни. Но дали ще е за добро или лошо, никой не може да каже.

— Как се озова Арес тук долу, Морфей? Да не би Хадес да му помага да наруши Примирието? — По някакъв начин Хелън знаеше, че Морфей ще бъде честен с нея.

— Подземният свят, Сухите земи и Земите на сенките не са част от Примирието. Дванайсетте олимпийци не могат да слизат на Земята и това е единственото правило, което са се заклели да спазват. Множество дребни божества бродят на воля по Земята и всички богове могат да идват и отиват оттук до Олимп и… други места. — Морфей се намръщи в отговор на мислите си, а после нападна Хелън, като я претърколи отново по гръб и я взе в прегръдките си. — Остани при мен. Мога да те закрилям тук, в царството си, но не и извън него. Виждам всички сънища, знаеш ли, дори сънищата на другите богове, и знам, че Арес не е много повече от животно. Единствената му цел е да причинява колкото може повече страдания и разрушение и много иска да те нарани.