Обещанието на краля вещер

— Помагай с каквото можеш — отвърна сухо Елъри.

Ентрери научи по трудния начин, че местоположението му върху покрива на кулата го е поставило в близост до много от гаргойлите. Беше убил три от тях, но когато още четири му се нахвърлиха и запърхаха около него, убиецът започна да се движи по-скоро в защита, отколкото да се опитва да нанесе смъртоносни удари.

От позицията си във въздуха Джарлаксъл свали един, изстрелвайки топка слуз от жезъла. Улучи гаргойла в крилата и го събори на покрива, където остана безнадеждно залепен към камъка. Втори гаргойл заряза Ентрери и се понесе към левитиращия мрачен елф, но преди убиецът да успее да възстанови равновесието си и да атакува оставащите две създания, още една двойка прехвърли стената и го нападна.

Мърморейки под носа си, убиецът продължи дивия си танц, използвайки Нокътя на Шарон, за да създава стени от непрогледен прах, които да му помагат в постоянното отстъпление. Погледна бързо към въжето, за да види докъде е стигнал Атрогейт, и трябваше да признае пред себе си, че се радва да види бързо приближаващото се джудже — признание, което не бе вярвал, че някога ще направи конкретно за него.

Ентрери се задейства по-хладнокръвно, опитвайки се не само да избягва ноктите и рогата на скачащата и пикираща четворка, но и да ги нагласи така, че приближаващите подкрепления бързо да получат предимство.

Насочи се наляво, после се стрелна надясно към центъра на покрива. Бързо се спусна и се приземи на едно коляно и мушна с меча си право нагоре, ранявайки спускащ се гаргойл, който заразмахва криле, за да се издигне извън обсега му. Ентрери понечи отново да се изправи на крака, но една ноктеста ръка профуча над главата му, така че предпочете да се претърколи напред.

Изправи се бързо и се завъртя с протегнат меч, за да отблъсне яростните атаки. С умението си да летят и да се спускат върху него чудовищата би трябвало да го сгащят — и щяха да го направят, ако ставаше дума за обикновен войн, — но Артемис Ентрери беше твърде бърз за тях и успя да промени ъгъла на свистящото си острие, така че да се защитава и от атаки, идващи отгоре.

Увиснал на сбруята под въжето, Атрогейт стигна до каменната стена на кулата.

— Качвай се горе и почвай да се биеш! — изрева на Олгерхан.

Използвайки само едната си ръка, джуджето метна едрия полуорк над ръба на каменната стена. Олгерхан закачи крака си, докато минаваше над ръба и това предизвика претъркулването му с главата напред върху покрива.

Джуджето избухна в смях.

— Давай, добро ми джудже! — извика Мариаброн, който бе на въжето точно зад него.

— Връщам се за момичето — обясни Атрогейт. — Покатери се над мен, дърволюбецо, и скачай в мелето!

Без нужда да бъде подканяй втори път, Мариаброн се покатери по Атрогейт. Рейнджърът, изглежда, се опитваше да е внимателен или поне да не стъпче лицето на джуджето. Но Атрогейт, чиито две ръце най-сетне бяха свободни, го сграбчи за глезените и го преметна нагоре, така че последният се стовари на покрива до Ентрери и Олгерхан. Атрогейт не можа да види нищо от това, защото висеше под въжето, но успя да чуе достатъчно от бъркотията, че да избухне повторно в смях.