Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Тя заби поглед в масата и кокалчетата на пръстите й побеляха от здравото стискане на облегалката.
– Като за начало – продължи той – трябва да ти кажа, че очаквах да претърсиш стаята ми. На твое място щях да постъпя по същия начин. Това изобщо не ме притеснява. Забрави за него.
Бузите на момичето пламнаха, но то продължи да мълчи.
– Второ, приятелите и семейството ти не са застрашени по никакъв начин от нас. – Тя вдигна глава и срещна погледа му. – Притесняваш се да не ги нараним, ако откажеш да ни сътрудничиш. – Той издържа погледа й. – Няма да го направим, Сония. Иначе ще нарушим закона на краля.
Тя отново наведе глава и лицето й се вкамени.
– О, ти продължаваш да се притесняваш. Няма причина да вярваш, че ще спазим закона на краля – досети се Ротан. – Нямаш много причини да ни се довериш. Което ме води до третия ти страх – че ще разкрия плана ти за бягство.
Лицето на момичето пребледня.
– Няма нужда да правиш такива планове – каза й той. – Ако не искаш, няма да те принуждаваме да оставаш. Щом се научиш да контролираш силата си, можеш да избереш дали да си тръгнеш или да останеш. За да станат магьосници, членовете на Гилдията трябва да дадат клетка – и да я спазват цял живот. Тя не се дава насила.
Момичето го погледна със зяпнала уста.
– Нима ще ме пуснеш да си ида?
Той кимна и продължи да говори, като подбираше внимателно думите си. Все още беше твърде рано да признава, че Гилдията нямаше да я пусне да си иде без да блокира силата й, но трябваше поне да я уведоми, че повече няма да може да я използва.
– Но трябва да те предупредя: без обучението няма да можеш да използваш силите си. Онова, което можеше да правиш преди, вече няма да е възможно. Тоест ти няма да можеш изобщо да правиш магия. – Той замълча. – Ще бъдеш абсолютно безполезна за Крадците.
За негова голяма изненада Сония изглеждаше така, сякаш камък й пада от сърцето. Лека усмивка пробяга по устните й.
– Това няма да е проблем.
Ротан я погледна сериозно.
– Сигурна ли си, че искаш да се върнеш в копторите? Там няма да можеш да се защитиш.
Сония повдигна рамене.
– Няма да е по-различно от преди. Оправях се доста добре.
Ротан се намръщи, впечатлен от увереността й, но разтревожен от мисълта, че тя ще се върне към бедността.
– Знам че искаш отново да се събереш със семейството си. Присъединяването към Гилдията не означава, че ще ги изоставиш, Сония. Те могат да те посещават тук и ти също можеш да им ходиш на гости.
Тя поклати глава.
– Не.
Той сви устни.
– Да не се притесняваш, че те ще се страхуват от теб, че ще предадеш всички обитатели, като се превърнеш в нещо, което те ненавиждат?
Бързият проницателен поглед на Сония потвърди верността на догадката му.
– А какво е необходимо, за да запазиш достойнството си в очите им?
Тя изсумтя.
– Като че ли Гилдията – или кралят – ще ми позволят да направя каквото поискам, за да доставя удоволствие на обитателите!
– Не искам да те заблуждавам, че ще бъде лесно – отвърна Ротан. – Но би трябвало да обмислиш и тази възможност. Магията е доста рядък дар. Мнозина биха дали всичко, за да я притежават. Помисли си за онова, което би могла да научиш тук. Помисли и как след това ще можеш да го използваш за благото на хората.
Тя леко се поколеба, но после погледът й отново се втвърди.
– Тук съм заради Контрола.
Той леко кимна.
– Щом искаш да получиш само това, друго няма да можем да ти дадем. Всички тук ще се изненадат много, когато разберат, че искаш да се върнеш в копторите. Мнозина няма да разберат защо някой който е живял в бедност, ще откаже подобно предложение. Познавам те достатъчно добре, за да забележа, че ти не отдаваш голямо значение на богатството и разкоша. – Той сви рамене и се усмихна. – И няма да съм единственият, който ще прояви разбиране към избора ти. Но трябва да знаеш, че ще направя всичко възможно, за да те разубедя.
За пръв път, откакто я познаваше, тя му се усмихна широко.
– Благодаря за предупреждението.
Доволен от себе си, Ротан потри ръце.
– Ами това е. Ще започваме ли с уроците?
Тя се поколеба за миг, след което рязко извъртя креслото си и седна с лице към учителя си. Изненадан от решителността й, той хвана протегнатите й ръце.
Затваряйки очи, забави дишането си и потърси присъствието, което щеше да го отведе в съзнанието й. Визуализацията вече й се удаваше с лекота и Ротан веднага се озова пред отворената врата. Той влезе в познатата стая. В центъра й стоеше Сония.