Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Във въздуха витаеше решителност. Ротан изчака да се появи обичайното смущение в реда, но в стаята не се появи нищо нежелано. Изненадан и зарадван, той кимна към образа на Сония.
– Покажи ми вратата към силата ти.
Тя се извърна настрани. Проследявайки погледа й, Ротан забеляза, че стои пред бяла врата.
– Сега я отвори и слушай внимателно. Ще ти покажа как да я контролираш.
Сери се отпусна на колене и раздразнено изпъшка. Той беше проучил внимателно затвора си, като всеки път, когато напипваше осмокракия фарин, затаяваше уплашено дъх. Претърсването беше разкрило, че стените са направени от големи каменни блокове, а подът – от утъпкана кал. Масивната дървена врата висеше на големи метални панти. Щом стъпките на магьосника се изгубиха в далечината, Сери веднага измъкна от джоба си шперца и се хвърли към вратата. Намери ключалката и започна да я човърка, докато не чу механизма да изщраква, но когато дръпна вратата, тя не се отвори.
Той се засмя, припомняйки си, че магьосникът не беше заключил вратата зад себе си. Сега Сери сам се беше заключил.
Той отново поработи върху ключалката и установи, че въпреки това не може да я отвори. Спомни си, че все пак беше чул звука от превъртащ се ключ и реши, че може би има втора ключалка. Той опипа вратата.
След като не я намери, той реши, че ключалката може да има дупка само от външната страна. Стисна здраво шперца и го пъхна в процепа между вратата и касата й. Като че ли се закачи на нещо.
Доволен, че е намерил езичето още от първия опит, той се опита да го натисне навътре с шперца, но установи, че инструментът се е заклещил. Сери се опита да го разклати и да го измъкне, но шперцът не искаше да излезе от процепа. Уплашен да не го счупи, младежът извади друг от джоба си и го пъхна в процепа над първия. Но преди да успее да го размърда нагоре-надолу, за да разбере какво задържа първия шперц, вторият също се заклещи. Сери изруга и се опита с всичка сила да измъкне инструмента, но единственото, което успя да постигне, е да го заклещи още повече. Той бръкна в джоба за трети шперц, който пъхна между вратата и пода. Той заседна от първия опит. Въпреки отчаяните му опити да го измъкне, шперцът не помръдваше от мястото си.
През следващите няколко часа младежът на няколко пъти се опита да измъкне инструментите си, но безуспешно. Не можеше да се досети за никакъв механизъм, който толкова бързо да приклещи шперцовете му. С изключение на магията.
Краката му започнаха да измръзват и той се изправи. Принуди се да се подпре на стената – от рязкото ставане му се зави свят. Стомахът му изкъркори, подсказвайки му, че отдавна не е хапвал нищо, но по-ужасна от глада беше жаждата. Той се размечта за халба бол или чаша сок от пачи, или дори глътка вода.
Сери се зачуди дали не са го оставили тук да умре. Но той беше сигурен, че ако Гилдията го искаше мъртъв, тя щеше да се погрижи за това преди да скрие тялото му някъде. Това му даваше някаква надежда. Може би те имаха нужда от него жив – поне засега. Но ако плановете им се променяха, гладът му тепърва щеше да расте.
Сери се замисли за другия магьосник, със синята мантия, в чието поведение не се забелязваше никакъв фалш. Мъжът или беше много добър в прикриването на истинските си чувства, или нямаше представа, че Сери е попаднал в капан. Което пък означаваше, че това си е някаква лична игричка на Фергън.
Независимо от това дали русокосият магьосник играеше сам или не, Сери можеше да си представи само две причини за пленничеството си: Крадците или Сония.
Ако магьосниците възнамеряваха да го използват, за да манипулират Крадците, те щяха да бъдат горчиво разочаровани. Фарин не се интересуваше чак толкова от Сери.
Можеха да се опитат да измъкнат от него информация с мъчения. Колкото и да предпочиташе да мисли, че ще издържи на изтезанията, той не можеше да се заблуди. Докато не се изправи пред това изпитание, нямаше как да знае дали ще успее да си държи устата затворена.
Възможно беше магьосниците просто да прочетат мислите му. Тогава щяха да разберат, че и без това не знае кой знае колко за Крадците. В такъв случай сигурно щяха да го оставят завинаги в тъмницата.
Но той се съмняваше, че магьосниците се интересуват от Крадците. Досега да го бяха разпитали. Не, единственият въпрос, който му беше задал Фергън, беше свързан със Сония. По време на пътешествието им пред Университета, той го беше попитал за връзката му с момичето. Ако магьосниците искаха да знаят дали Сери е важен за нея, те вероятно възнамеряваха да го използват, за да я изнудят да направи нещо, което не иска.