Гилдията на магьосниците

– Това не ми се струва честно – рече Сония. – Трябва да се провери човекът, който е извършил нещо нередно.

– Да, но така се избягват фалшивите обвинения. Обвиняемият – магьосник или не – има право да поиска разчитане на истината. – Той се поколеба. – Но все пак има едно изключение.

Сония се намръщи.

– Така ли?

Ротан се облегна назад и сплете пръсти.

– Преди няколко години един мъж, заподозрян в извършването на особено жестоки убийства, беше изправен пред Гилдията. Върховният повелител – нашият водач – прочете мислите му и потвърди вината му. Нужни са невероятни умения, за да се преодолеят преградите в съпротивляващото се съзнание. Акарин единствен сред нас успя да го направи, макар да съм чувал за други магьосници в миналото, които са го постигали. Той е изключителен човек.

Сония обмисли думите му.

– А не може ли убиецът просто да скрие тайните си зад врати, както ми показа ти?

Ротан сви рамене.

– Никой не знае със сигурност как Акарин успя да го направи, но щом се озовеш в чуждото съзнание, е достатъчно само малко да почакаш, преди тайните сами да започнат да излизат наяве. – Той замълча и я погледна съсредоточено. – Ти сама знаеш колко е трудно да се държат тайните зад вратите. Тук е нужна практика. И колкото повече се тревожиш, че нещо може да излезе наяве, толкова по-трудно е да го скриеш.

Очите на Сония се разшириха и тя наведе глава с неочаквано строго изражение на лицето.

Ротан с лекота разгада мислите й. Всеки път, когато беше влизал в съзнанието й, хората и предметите, които Сония искаше да скрие от него, направо се набиваха в очите му. Тя винаги се паникьосваше и го изхвърляше от ума си.

До известна степен всички новаци реагираха по един и същи начин. Той никога не обсъждаше тайните, които беше видял. Скритите притеснения на младите мъже, които беше обучавал, се въртяха около личните им недостатъци или физически навици – както и някой и друг политически скандал – и той можеше лесно да ги пренебрегне. Като не говореше за това, той успяваше да убеди учениците си, че уважава правото им на тайни и личен живот.

Но в случая със Сония мълчанието нямаше да му помогне, а времето изтичаше. Лорлън щеше да ги посети в края на седмицата и щеше да очаква от него да е започнал обучението на Сония. Ако тя възнамеряваше да се научи да контролира силата си, първо трябваше да преодолее тези си страхове.

– Сония.

Очите й неохотно се вдигнаха към лицето му.

– Да?

– Мисля, че трябва да поговорим за твоето обучение.

Тя кимна.

Ротан се наведе напред и облегна лакти върху коленете си.

– Обикновено не обсъждам с учениците си онова, което съм видял в съзнанието им. Така по-лесно успявам да ги накарам да ми се доверят, но при нас явно не се получава. Ти прекрасно знаеш, че аз видях неща, които искаше да скриеш, и няма смисъл да се преструваме, че това не се е случило.