Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Мисълта, че може би е влошил положението на Сония, го измъчваше дори повече, отколкото страха от смъртта. Ех, ако не беше се изкушил да разгледа Университета. Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно се проклинаше за любопитството си.
В далечината се чуха нечии стъпки. С приближаването им гневът му постепенно утихна и пулсът му се ускори.
Стъпките спряха пред вратата. Разнесе се глухо металическо изщракване, последвано от лекото дрънчене на шперцовете му, които нападаха по земята. Вратата се отвори и вътре нахлу жълтеникава светлина. В помещението влезе Фергън, следван от светещата си сфера. С присвити от ярката светлина очи Сери забеляза как магьосникът поглежда презрително към пода.
– Я виж ти! – промърмори той. После се обърна настрани и пусна чинията и бутилката, които носеше. Вместо да паднат на земята, те постепенно се спуснаха на пода. След това протегна ръка и шперцовете послушно се озоваха в нея.
След като ги огледа, магьосникът повдигна вежди, погледна Сери и се усмихна.
– Наистина ли смяташе, че ще ти помогнат? Аз очаквах, че ще имаш опит в подобни ситуации, затова взех предпазни мерки. – Очите му пробягаха по дрехите на Сери. – Скрил ли си и други такива някъде?
Сери се отказа да отрича. Фергън и без това нямаше да му повярва. Магьосникът се усмихна и протегна длан.
– Дай ми ги.
Сери се поколеба. Ако му дадеше няколко от предметите, които криеше в дрехите си, току-виж успял да запази някои по-ценни инструмента.
Фергън пристъпи към него.
– Хайде де, за какво ще ти послужат тук? – Той зашава с пръсти. – Дай ми ги.
Сери бавно бръкна в джоба си и измъкна шепа от по-непотребните железца. Без да сваля очи от магьосника, той ги пусна в протегнатата длан.
Фергън огледа трофеите си и устните му се разтеглиха в злобна усмивка.
– Да не би да очакваш да повярвам, че това е всичко?
Пръстите му отново се размърдаха. Сери усети как нещо невидимо го притисна към стената. Фергън се приближи към него и претърси палтото му. С един рязък жест разпра подгъва, разкривайки тайните джобове. Магьосникът изпразни съдържанието им, след което се зае с останалите дрехи.
Докато вадеше ножовете от ботушите на Сери, Фергън доволно изсумтя, а когато намери камите му, дори подсвирна от удоволствие. Той се изправи и измъкна едното оръжие от ножницата му. Върху него се виждаше грубо издялано изображение на дребен гризач, съименник на Сери.
– Серини – каза магьосникът и погледна към Сери.
Младежът отвърна предизвикателно на погледа му. Фергън се засмя и отстъпи назад. Измъкна от мантията си квадратно парче плат, загърна внимателно в него плячката си и тръгна към вратата.
Осъзнавайки, че магьосникът ще си тръгне, без да му каже нищо, Сери се сепна.
– Чакай! Какво искаш от мен? Защо ме доведе тук?
Фергън не му обърна никакво внимание. Когато вратата се затвори, магическите въжета, които го придържаха към стената, изчезнаха и Сери се строполи на колене. Той ядосано изсумтя, установявайки, че всичките му инструменти да отнети. Най-силно съжаляваше за камите, но така или иначе не беше лесно да се скрият толкова големи оръжия.
Той седна на петите си и въздъхна. Все пак му оставаха няколко предмета. И те щяха да му свършат работа. Просто трябваше да измисли план.
Глава 22
Неочаквано предложение
– Трябва ли?
– Да. – Денил хвана Ротан за раменете, обърна го на другата страна и го избута навън от стаята. – Ако продължиш да се криеш, само ще налееш масло в огъня на поддръжниците на Фергън.
Ротан въздъхна и тръгна след Денил по коридора.
– Прав си, разбира се. През последните две седмици не съм разговарял почти с никого – и трябваше да помоля Лорлън да отложи посещението си с няколко дни. Чакай... – Ротан вдигна глава и повдигна веждите си. – Какво казват поддръжниците на Фергън?
Денил се усмихна мрачно.
– Че тя е научила Контрола за няколко дни, а ти я държиш заключена, за да не я види Фергън.
Ротан изсумтя грубо.
– Що за глупости! Ще ми се да ги видя как те ще се справят с главоболията, които ми се струпаха през последната седмица. – Лицето му се изкриви. – Това сигурно означава, че няма да мога да отлагам още дълго посещението на Лорлън.
– Да – съгласи се Денил.
Стигнаха до жилищната сграда на магьосниците и влязоха вътре. Макар учениците да разтапяха всяка сутрин и вечер снега по пътеките и тротоарите, дворът вече беше посипан с тънък пласт снежец. Той хрущеше под обувките им, докато се приближаваха до Седемте свода.