Гилдията на магьосниците

Когато тръгнаха нагоре по стъпалата, сърцето му заби ускорено. От коридора нагоре водеха изящно украсени стълбища. Вълшебната светеща сфера изчезна и магьосникът преведе Сери през една странична врата към широк коридор, който като че ли нямаше край.

По стените се редуваха врати и странични коридори. Сери се огледа, но не можа да открие източник на светлина. Като че ли сияеха самите стени.

– Сония се оказа голяма изненада за нас – каза внезапно Фергън и ехото от гласа му се понесе в коридора. – Досега никога не сме се сблъсквали с такъв талант в нисшите съсловия. Това винаги е било привилегия на Домовете.

Фергън погледна към Сери, очевидно очаквайки от него да поддържа разговора.

– Тя също беше изненадана – отвърна младежът.

– Оттук. – Магьосникът поведе Сери по един от страничните коридори. – Чувал ли си за други обитатели, които да притежават магия?

– Не.

Те завиха зад ъгъла, влязоха през една врата в малка стая, през чиято задна врата се озоваха в друг, малко по-широк коридор. За разлика от предишните коридори, тук стените бяха облицовани с дърво. На равни интервали една от друга висяха картини.

– Тук е истински лабиринт – леко въздъхна Фергън. – Ела, ще те преведа през един пряк път.

Той се приближи до една картина и натисна нещо зад нея. Част от стената се плъзна встрани, откривайки тъмен правоъгълник с размера на тясна врата. Сери погледна въпросително водача си.

– Винаги съм обожавал тайните – каза Фергън с грейнали очи. – Изненадан ли си, че ние също имаме подземни проходи? Този стига до Вътрешния кръг – сух, безветрен път. Ще тръгваме ли?

Погледът на Сери прескочи от входа към магьосника и обратно. Тунели под Гилдията? Много странно. Той отстъпи назад и поклати глава.

– И преди съм виждал проходи – каза той, – и нямам нищо против студа. Красивите неща в тази сграда са по-интересни.

Магьосникът затвори очи и кимна.

– Разбирам. – Той се изпъна и се усмихна. – Добре, че нямаш нищо против студа.

Нещо блъсна Сери в гърба и го тласна към тъмния правоъгълник. Той изкрещя и се вкопчи в ръбовете на дупката, но тласъкът беше твърде силен и пръстите му се плъзнаха по полираното дърво. Той пропадна напред, едва успявайки да защити лицето си от удара в отсрещната стена. Силата продължаваше да го притиска към тухлите. Той не можеше да помръдне дори пръста си. Сърцето му препускаше лудо, той не спираше да се проклина за това, че е повярвал на магьосниците. Зад него се чу изщракване. Тайната врата се беше затворила.

– Сега можеш да викаш колкото си искаш – изсмя се Фергън с нисък, гаден смях. – Тук не идва никой, така че няма кого да притесняваш.

Върху очите на Сери се озова парче плат, което беше завързано здраво. Ръцете му бяха вързани зад гърба. Натискът върху гърба му отслабна, една ръка го сграбчи за яката и го блъсна.