Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Преди два дни започнах упражненията за контролиране на силата – каза му Ротан. Лорлън се намръщи, но замълча, докато Ротан продължи да говори. – Вие искахте да проверите напредъка й след втората седмица и ме помолихте преди това да я запозная с друг магьосник. Заради липсата на напредък не пожелах да я разсейвам с посетители, но чувствам, че скоро ще бъде готова. Бихте ли могли да отложите посещението си още няколко дни?
Лорлън погледна твърдо Ротан и кимна.
– Но само няколко дни.
– Благодаря ви. Но има и един друг проблем, пред който ще бъдем изправени рано или късно.
Лорлън повдигна вежди.
– Да?
– Сония не иска да се присъединява към Гилдията. Аз... – Той въздъхна. – За да спечеля доверието й, аз й казах, че ако иска да се върне в копторите, може да го направи. Все пак не можем да я накараме да се закълне насила.
– Обяснихте ли й, че ще блокираме силата й?
– Още не – намръщи се Ротан. – Макар да смятам, че това не я интересува. Предупредих я, че няма да може да използва магията си и тя изглеждаше твърде доволна от това. Според мен момичето дори иска да се отърве от силата си.
Лорлън кимна.
– Не съм изненадан. Тя я познава само като неконтролируема, унищожителна сила. – Той сви устни. – Може би ако я научите на няколко полезни трика, тя ще започне да я харесва повече.
Ротан се намръщи.
– Тя няма да използва силата си, докато не получи пълен контрол над нея, а щом овладее Контрола, тя ще поиска да я пуснем.
– Тя не знае каква е разликата между уроците за овладяване на Контрола и уроците за овладяване на магията – посочи Денил. – Просто промени курса на урока и това е. Така ще имаш и повече време да я убедиш да остане.
– Не много – обади се Лорлън. – Няма нужда Фергън да разбира кога точно е овладяла Контрола, но няма да успеете да го заблуждавате дълго време. Може да спечелите най-много една седмица.
Ротан погледна очаквателно към Лорлън. Разпоредителят въздъхна и разтърка челото си с ръка.
– Много добре. Погрижете се Фергън да не разбира за това, защото няма да му се види краят.
– Ако разбере, ще му кажем, че сме проверявали Контрола й – отвърна Денил. – Все пак тя е необичайно силна. Не бихме искали да допуска грешки.
Лорлън изгледа оценяващо Денил. За миг изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, но вместо това той поклати глава и се обърна към Ротан.
– Това ли искахте да обсъдим?
– Да, Разпоредителю, благодаря ви – отвърна Ротан.
– В такъв случай ще подготвя посещението си след няколко дни. Решихте ли на кого ще я представите първо?
Денил примигна, когато Ротан го посочи с пръст.
– На мен?
Ротан се усмихна.
– Да. Утре следобед, мисля.
Денил отвори уста да възрази, но бързо я затвори, осъзнавайки, че Лорлън го наблюдава.
– Добре – рече неохотно той. – Само се погрижи да скриеш всички остри прибори за хранене.
Сония скучаеше.
Още беше рано за лягане. Тания си тръгна заедно с мръсните съдове малко след вечеря, а Ротан излезе скоро след това. Сония прочете книгата, която магьосникът й беше донесъл сутринта и започна да се разхожда из стаята, оглеждайки декорацията в стаята и рафтовете с книги.
След като не намери нищо, което да е достъпно за разбиранията й, тя отиде до прозореца и погледна навън. Луната не се виждаше и градината беше потопена в мрак. Нищо не помръдваше. Тя въздъхна и реши да си легне по-рано. Придърпа паравана на прозореца и тръгна към спалнята си – но в този момент на вратата се почука и тя замръзна на място.
Бавно се обърна и впери поглед във вратата. Ротан никога не чукаше, преди да влезе, а почукването на Тания беше леко и учтиво, а не тъй настоятелно. Понякога чукаха различни посетители, но Ротан никога не ги канеше вътре.
Посетителят почука отново и Сония почувства как я полазват хладни тръпки. Тя се приближи до вратата.
– Кой е?
– Приятел – дочу се приглушен отговор.
– Ротан не е тук.
– Не искам да разговарям с Ротан. Искам да говоря с теб, Сония.
Тя погледна към вратата и сърцето й затупка ускорено.
– Защо?
Отговорът прозвуча още по-тихо.
– Трябва да ти кажа нещо важно, което той не би ти казал. Ротан криеше нещо от нея? Сърцето й се разтупка още по-бързо от тревога и вълнение. Който и да беше този непознат, той беше готов да тръгне срещу магьосниците заради нея. Искаше й се да може да погледне през вратата и да види кой е посетителят.
Но беше ли добра идея да научава нещо смущаващо за Ротан точно сега, когато трябваше да му се довери?