Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– И аз така разбрах – обърна се към спътника си по-високият от двамата новодошли.
– Ще го разпитате ли? – В гласа на Фергън прозвуча надежда, но той стисна ръката на Сери още по-силно.
– Да – отвърна по-високият магьосник. Той направи някакво небрежно движение с ръка и над главите им грейна кълбо от светлина.
Сери усети как го обгръща топлина и вятърът изчезва. Той се огледа и видя, че дърветата продължават да се поклащат, но мантиите на тримата магьосници не помръдваха.
Силната светлина разкри ярките им цветове. Мантията на високия магьосник беше синя, спътникът му, по-възрастен мъж, носеше лилаво, а онзи, когото наричаха Фергън, беше облечен в червено. Високият магьосник погледна надолу към Сери и леко се усмихна.
– Искаш ли да говориш със Сония, Сери?
Сери примигна изненадано и се намръщи. Откъде този магьосник знаеше името му?
Сония сигурно му го беше казала. Ако искаше да предупреди Сери, тя щеше да им каже друго име... освен ако не го бяха измъкнали с измама от нея или го бяха прочели в ума й, или...
Имаше ли някакво значение? Нали го бяха хванали. Ако възнамеряваха да го наранят, той така или иначе беше обречен. Поне можеше да се види със Сония.
Сери кимна. Високият магьосник погледна Фергън.
– Пусни го.
Фергън стисна силно ръката му, но после неохотно го пусна. Магьосникът със синята мантия махна с ръка на Сери да го последва и тръгна към жилищната сграда на магьосниците.
Вратата се отвори пред тях. Усещайки двамата магьосници, които вървяха като пазачи след него, Сери последва високия магьосник по стълбището към втория етаж. Те продължиха да крачат по широкия коридор, докато не спряха пред една от многото обикновени врати. По-възрастният магьосник пристъпи напред и докосна дръжката. Вратата се отвори широко.
Вътре имаше луксозно обзаведена стая с меки кресла и скъпа мебелировка. В едно от креслата седеше Сония. При вида на Сери тя се усмихна.
– Влизай – каза облеченият в синьо магьосник. Със силно разтуптяно сърце Сери пристъпи в стаята. Щом вратата се затвори зад гърба му, той се обърна рязко назад, чудейки се дали не е попаднал в капан.
– Сери – рече тихо Сония. – Толкова се радвам да те видя.
Той се обърна и я погледна. Тя отново му се усмихна, но лицето й бързо стана сериозно.
– Седни, Сери. Помолих Ротан да ми позволи да поговоря с теб. Казах му, ме няма да се откажеш от опитите си да ме спасиш, докато не ти обясня защо искам да остана. – Тя му посочи едно от креслата.
Той неохотно се настани в него.
– Защо не можеш да си тръгнеш?
Тя въздъхна.
– Не знам дали ще успея да ти го обясня така, че да го разбереш. – Тя се облегна назад. – Магьосниците трябва да се научат да контролират магията, но могат да бъдат обучени само от друг магьосник. Ако не се научат, магията ще започне да се проявява всеки път, когато магьосникът почувства нещо. Тя приема проста и опасна форма и енергията й непрекъснато нараства. Докато накрая... – Лицето й се изкриви. – Аз... аз едва не загинах в деня, когато ме намериха, Сери. Те ме спасиха.
Сери потрепери.
– Аз го видях, Сония. Къщите – тях вече ги няма.
– Ако не ме бяха намерили щеше да стане още по-страшно. Щяха да загинат хора. Много хора.
Той погледна надолу към ръцете си.
– Значи не можеш да се прибереш у дома...
Тя се засмя – неочаквано весел звук – и той изненадано я погледна.
– Всичко ще бъде наред – каза му тя. – Щом се науча да контролирам силата си, вече няма да представлявам опасност. Започвам да разбирам как стоят нещата тук. – Тя му намигна. – А ти къде си сега?
Той се ухили.
– Все на същото място. В най-добрата пивница в копторите.
Тя кимна.
– Ами твоят... приятел? Дава ли ти още работа?
– Да. – Сери поклати глава. – Но може и да спре, като разбере какви съм ги свършил тази вечер.
Сония се замисли и между веждите й се появиха познатите тревожни бръчици. Той усети как сърцето му свива от мъка. Стисна здраво юмруци и отмести поглед от нея. Толкова му се искаше да й разкаже за вината и страха, които го бяха завладели след залавянето й, но при мисълта, че останалите може би ги слушат, думите му заседнаха в гърлото.
Сери огледа луксозната стая и се утеши с мисълта, че поне с нея се отнасят добре. Тя се прозя. Той си спомни, че вече е доста късно.
– Май трябва да тръгвам. – Той стана от креслото, но не помръдна от мястото си. Не искаше да се разделя с нея.
Сония се усмихна тъжно.
– Кажи на всички, че съм добре.
– Ще им кажа.
Той не можеше да се насили да помръдне. Усмивката й постепенно избледня под погледа му, след което момичето махна с ръка към вратата.