Гилдията на магьосниците

– Не са малко – съгласи се Тания. – Но мнозина напуснаха, за да започнат работа в Домовете.

Двете жени седяха една до друга на креслата. Щом го видя, Тания скочи на крака и лицето й пламна от смущение.

– Не ми обръщайте внимание – махна с ръка Ротан.

Тания наведе глава.

– Все още не съм приключила с работата си, милорд – каза му тя. С пламнало лице тя забърза към спалнята му. Сония я изпрати с поглед, като очевидно се забавляваше.

– Мисля, че тя вече не се страхува от мен.

Тания отново се появи в стаята, понесла под мишница вързоп с дрехи. Ротан погледна към прислужницата си.

– Дa. Изглежда, сте намерили общ език.

Тания се спря и погледна косо към Ротан, след което с любопитство обърна глава към Сония.

– Тя знае ли, че в момента разговаряме? – попита момичето.

– Вижда как израженията на лицата ни се променят. Достатьчно е човек да прекара известно време сред магьосници, за да започне да разбира кога те провеждат ментален разговор.

– Извини ни, Тания – произнесе на глас Ротан. Прислужничката повдигна вежди, но само леко помръдна с рамене и пусна вързопа с дрехи в кошницата си.

– Това ли е всичко, лорд Ротан?

– Да, благодаря ти, Тания.

Ротан изчака, докато вратата се затвори зад прислужницата, и се отпусна в креслото до Сония.

– Мисля, тук му е мястото да спомена, че менталната комуникация в присъствието на хора, които не я владеят, се смята за нетактична. Това е все едно да говориш зад гърба на някой.

Сония се намръщи.

– Да не съм обидила Тания?

– Не. – Ротан се усмихна при вида на облекчението, което се изписа на лицето й. – Но трябва да те предупредя, че менталното общуване не е толкова скрито, колкото си мислиш. Менталните разговори могат да бъдат долавяни от други магьосници, особено когато те се ослушват специално за тях.

– Значи точно в този момент може би някой ни слуша?

Той поклати глава.

– Възможно е, но се съмнявам. Подслушването се смята за грубо и неуважително – освен това то изисква силна концентрация и много усилия. В противен случай разговорите на другите хора щяха да ни подлудят.

Сония го погледна озадачена.

– А ако не се ослушваш, как ще разбереш, че някой иска да говори с теб?

– Колкото по-добре познаваш човека, толкова по-лесно е да осъществиш контакт с него – отвърна той. – Когато се намирате в едно помещение, винаги е лесно да се уловят мислите, които са изпратени към теб. Когато си далеч обаче, е нужно първо да привлекат вниманието ти.

Той притисна длан към гърдите си.

– Ако поискаш да говориш с мен, докато се намирам в Университета, е достатъчно да се обърнеш към мен по име. Ако те чуят странични хора, те няма да се отзоват и няма да отворят съзнанието си, за да подслушат последващия разговор. Когато в отговор извикам твоето име, значи съм те чул и можем да поговорим. Когато познаваме добре менталните си гласове, на страничните хора ще им е по-трудно да ни подслушват, защото ще можем да фокусираме мисловните си реплики. Но това е почти невъзможно при големи разстояния.