Гилдията на магьосниците

– Каква част от силите й успяхте да разкриете?

Ротан се усмихна.

– Когато за пръв път видях какво се съдържа в нея, направо не можех да повярвам. Силата й е забележителна!

Мърморенето сред тълпата се засили. Денил се усмихна вътрешно. „Добре – помисли си той. – Ако тя е силна, хората ще предпочетат Ротан за неин наставник”.

Един по-възрастен магьосник, който стоеше в предните редици, сви рамене.

– Но ние знаехме, че е силна, в противен случай силата й нямаше да се развие сама до такава степен.

Винара се усмихна.

– Разбира се, при един ученик силата не е от решаващо значение. Какви други таланти е показала?

Ротан сви устни.

– Способността й да визуализира е добра. Това ще й помогне при повечето дисциплини. Паметта й също е добра. Установих, че е интелигентна и внимателна ученичка.

– Тя опита ли изобщо да използва силата си? – попита един магьосник с червена мантия.

– Не и откакто пристигна тук. Тя разбира много добре опасността от това.

Въпросите не спираха да валят. Денил огледа тълпата и зърна една руса глава сред групата магьосници, които се приближаваха. Той се приближи до Ротан, изчаквайки подходящия момент, за да го предупреди.

– Лорд Денил.

Няколко магьосници примигнаха и погледнаха към Денил. Разпознавайки менталния глас, Денил огледа залата и откри разпоредителя Лорлън да седи в обичайното си кресло. Облеченият в синя мантия магьосник посочи към Ротан и кимна.

Денил кимна усмихнато и се наведе към ухото на Ротан.

– Мисля, че Разпоредителят иска да те спаси.

Докато Ротан се обръщаше с лице към Разпоредителя, Денил видя, че Фергън е достигнал струпалата се групичка магьосници. Познатият му глас се присъедини към глъчта и няколко лица се обърнаха към воина.

– Извинете ме – каза Ротан. – Трябва да говоря с Разпоредителя Лорлън. – Той учтиво наклони глава и побутна Денил към Лорлън.

Поглеждайки назад, Денил за миг кръстоса поглед с Фергън. Устните на воина се разтегнаха в доволна усмивка.

Когато стигнаха до креслото на Лорлън, Разпоредителят им посочи двата съседни стола.

– Добър вечер, лорд Ротан. Лорд Денил. Седнете и ми разкажете за напредъка на Сония.

Ротан остана прав.

– Надявах се да поговорим насаме за това, Разпоредителю.

Лорлън повдигна вежди.

– Много добре. Искате ли да разговаряме в Банкетната зала?

– С удоволствие.

Разпоредителят стана и ги поведе към близката врата. Когато минаха през нея, над главата му грейна светеща сфера, озарявайки огромната маса, която заемаше по-голямата част от залата.

Лорлън придърпа един от столовете, подредени около нея и седна.

– Как е кракът ви, лорд Денил?

Денил го погледна изненадано.

– По-добре.

– Тази вечер ми се стори, че накуцвате – отбеляза Лорлън.

– Заради студа е – отвърна Денил.

– Аха, разбирам – кимна Лорлън и се обърна към Ротан. – За какво искате да разговаряме?