Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Веднъж-дваж хвърлих отвисоко усмивка на Кара, но не получих кой знае какъв отговор. Тази жена като че ли ставаше все по-кисела от миля на миля. Сигурно си мислеше колко ще ѝ липсвам. Беше достатъчно умна, за да не вярва, че ще отида с тях до Флоренция и кошмара, към който се бе запътил Снори.
По мръкване наех стая в един хан и след вечеря Кара ме намери сам на верандата. Седях там от известно време и гледах как последните пътници бързат по Апанския път, докато денят гаснеше. Тя дойде при мен, както винаги съм знаел, че ще направи, привлечена най-накрая от чара ми след най-дългото ухажване, което някога съм предприемал.
— Реши ли как ще го спреш? — попита без встъпление.
При тези думи леко се надигнах. Бях очаквал малко любезно дърдорене, преди да започнем стария танц, към който я водех. Танц, който щеше най-сетне да доведе до споделяне на страстите ми в наетото легло, което ни чакаше на втория етаж.
— Кого да спра?
— Снори. — Тя седна в плетения стол срещу мен и потри несъзнателно китката си. Един фенер висеше между нас и пеперудите се блъскаха в стъклото му, докато комарите бръмчаха невидими в мрака. — Как ще му вземеш ключа?
— Аз ли? — Премигнах насреща ѝ. — Не мога да го разубедя.
Кара замасажира китката си, по която личаха тъмни белези. На светлината на фенера, сред всичките тези сенки, беше трудно да се каже какви са…
— Това синини ли са?
Тя скръсти ръце — гузно движение, с което да скрие китката си, и запази мълчание под втренчения ми поглед. Накрая каза:
— Опитах се да му го задигна преди две нощи, докато спеше.
— Ти… опитала си да откраднеш ключа?
— Не ме гледай така. — Тя се намръщи. — Опитвах се да спася живота на Снори. Което би трябвало да правите и вие двамата с Тутугу, и щяхте да го правите, ако му бяхте поне малко приятели. Защо мислиш, че Скилфар го насочи към Келем? Защото пътешествието изглеждаше достатъчно дълго, за да успея да го спра — да го разубедя или, ако се наложи, да открадна ключа. — Стана, дойде да седне на стъпалото до мен, овладя се и ме дари със сладка усмивка, която изглеждаше добре, но беше крайно нетипична за нея. — Би могъл да поискаш пак ключа и…
— Ти! Ти си се опитвала да му откраднеш ключа в пещерата онази сутрин! Той го е преместил на верижка заради теб, не заради мен! Знаел е за теб през цялото време! — Осъзнах, че я соча, и свалих ръка.
— Ако вземем ключа, ще му спасим живота! — Тя ме изгледа гневно. — А също и ако го разубедим.
— Това е невъзможно, Кара. Би трябвало вече да си го разбрала. Щеше да го разбереш, ако го беше видяла по пътя на север. Той не може да бъде спрян. Той е голям човек. Животът си е негов и ако иска…
— Той не погубва само собствения си живот, Джал. — Гласът ѝ пак бе омекнал. Тя отпусна длан върху ръката ми. От това усетих тръпка, признавам. В нея имаше нещо, може би просто се бе натрупало през всички тези месеци на очакване, но мисля, че беше нещо повече. — Снори може да нанесе неописуема вреда. Ако ключът на Локи попадне в ръцете на Мъртвия крал…
— Ще стане мътна и кървава. — Изведнъж моментът отмина, настроението се вкисна, мракът около нас се изпълни с немъртви заплахи, вместо с романтични възможности. — Но така или иначе, не мога да направя нищо по въпроса. — Освен това аз щях да съм в безопасност в двореца на Вермилиън, в сърцето на Червения предел, а ако злото на Мъртвия крал можеше да ме достигне там, значи всички бяхме прецакани. Но се доверявах повече на стените и армиите на баба, отколкото на способността си да разделя Снори от онзи ключ. Отърсих се от Кара, изправих се рязко и ѝ пожелах лека нощ. Бях толкова близо до дома, че почти го вкусвах, кажи-речи можех да се пресегна и да го пипна, и не смятах да оплесквам всичко сега, за нищо на света, дори и заради обещанието в докосването на Кара. И без това никой мъж не обича да е последно средство, а на всичкото отгоре, въпреки невинно ококорените ѝ очи, обещанието, намека за отчаяние, все още не можех да се отърва от чувството, че тази жена някак си ме разиграва.