Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Правя всички тези неща - каза Даниел, като се наведе навътре към нея, така че челата им се допряха, - защото ти си моята любов, Лусинда. За мен не съществува нищо, освен теб.
Долната устна на Лус трепереше. Ръцете й се отпуснаха в неговите. Венчелистчетата на цветето се посипаха през пръстите им на земята.
- Тогава защо изглеждаш толкова тъжен?
Всичко това беше твърде прекалено, за да започне дори да мисли за него. Тя се отдръпна от Даниел и се изправи, като изтупа листата и тревата от джинсите си. Главата й беше замаяна. Беше живяла... преди?
-Лус.
Тя го отпъди с махване на ръка.
- Мисля, че трябва да отида някъде сама, да легна. - Тя облегна тежестта си на прасковеното дгьрво. Чувстваше се слаба.
- Не си добре - каза той, като се изправи и я хвана за ръката.
-Не.
- Толкова съжалявам - въздъхна Даниел. - Не знам какво очаквах да се случи, когато ти кажа. Не биваше да...
Никога не би си помислила, че може да дойде момент, когато ще има нужда да си отдъхне от Даниел, но трябваше да се махне. От начина, по който я гледаше, тя се досещаше как му се иска да му каже, че ще го намери по-късно, че ще поговорят още за тези неща, но вече не беше сигурна, че това е добра идея. Колкото повече казваше той, толкова повече тя чувстваше как нещо се пробужда в нея - нещо, за което не беше сигурна, че е готова. Вече не се чувстваше луда - и не беше сигурна, че и Даниел е такъв. За всеки друг обяснението му щеше да звучи все по-безсмислено и по-безсмислено, докато продължаваше. За Лус... все още не беше сигурна, но какво, ако думите на Даниел бяха отговори, които можеха да обяснят и да придадат смисъл на целия й живот? Не знаеше. Чувстваше се поизплашена от когато и да било преди.
Тя отърси ръката му, за да я пусне, и се отправи към спал-ното си помещение. След като се отдалечи на няколко крачки, спря и бавно се обърна.
Даниел не се беше помръднал.
- Какво има? - попита той, като повдигна брадичка.
Тя стоеше на мястото си, на известно разстояние от него.
- Обещах ти, че ще остана достатъчно дълго, за да чуя добрата новина.
Лицето на Даниел се отпусна в почти истинска усмивка. Но в изражението му имаше нещо разтревожено.
- Добрата новина е - той направи пауза, като подбираше внимателно думите си, - че те целунах, а ти още си тук.
С5** }
Отворена книга
Лус се стовари на леглото си, при което износените пружини подскочиха. След като избяга от гробището - и от Даниел - тя се бе върнала почти тичешком в стаята си. Дори не си направи труда да светне някоя лампа, затова се препъна в стола пред бюрото и си удари силно палеца. Сви се на топка, сграбчила пулсиращия си крак. Поне болката бе нещо реално, с което можеше да се справи, нещо нормално и принадлежащо към този свят. Толкова се радваше, че най-после е сама.
На вратата се почука.
Не можеше да си отдъхне.
Не обърна внимание на почукването. Не искаше да вижда никого, и онзи отвън, който и да беше, щеше да схване намека. Ново почукване. Тежко дишане и влажен, наситен с алергии звук от прокашляне.
Пен.
Не можеше да се вижда с Пен точно сега. Или щеше да прозвучи откачено, ако се опиташе да обясни всичко, което й се беше случило през последните двайсет и четири часа, или щеше да откачи, докато се опитва да си придава нормално изражение и да не го споменава пред никого.
19. Паднали ангели
Накрая Лус чу как стъпките на Пен се отдалечават надолу по коридора. Изпусна тиха въздишка на облекчение, която се превърна в продължителен, самотен хленчещ звук.
Искаше да обвини Даниел, задето беше разбудил това неконтролируемо чувство в нея, и за секунда се опита да си представи живота без него. Само че беше невъзможно. Все едно да се опитваш да си спомниш първото си впечатление от някоя къща, след като си живял в нея с години. Ето колко беше хлътнала по него. А сега тя трябваше да измисли начин да премине през всички странни неща, които й беше казал тази вечер.
Но в ъгълчето на ума си Лус продължаваше да се връща спираловидно към онова, което беше казал за моментите, които бяха прекарали заедно в миналото. Може би тя не можеше да си спомни точно миговете, които беше описал, или местата, които спомена, но по някакъв странен начин думите му изобщо не бяха шокиращи. Всичко беше някак познато.
Например, винаги необяснимо беше мразила фурми. Дори от вида им й прилошаваше. Беше започнала да твърди, че е алергична, та майка й да спре да ги слага тайно в печивата си. И почти цял живот беше молила родителите си да я заведат в Бразилия, макар че така и не успя да обясни точно защо искаше да отиде. Букетът бели божури, които Даниел й беше подарил след пожара в библиотеката. В тях винаги беше имало нещо толкова необичайно, и въпреки това толкова познато.