Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

А конкретно това лошо момче е било потопено в езеро на красотата, когато се е родило. Ръцете му бяха опасани с мускули пред широките гърди; пълната му уста, толкова чувствена, че си загубвах ума, бе образувала мрачна линия; тъмната му коса, вечно нуждаеща се от подстригване, се къдреше по врата и падаше над челото. И почти можех да видя тъмните мигли над бузите му.

Един мъж мина покрай него и махна. Рейес кимна, но после трябва да бе усетил, че го гледах. Той сведе замислено поглед, а после го вдигна право към мен. Гневният му поглед прикова моя, задържайки го за дълъг, бездиханен момент, а после бавно, целенасочено, той се дематериализира, тялото му се превърна в дим и прах, докато не остана нищо от него.

Можеше да го прави. Можеше да се отделя от физическото си тяло, а безтелесната му същност — нещо, което можех да видя също толкова лесно, колкото и починалите — можеше да ходи, където си поиска по света. Това никак не ме изненада. Това, което ме изненада, бе фактът, че докато беше безтелесен, никой друг не можеше да го вижда. Но онзи мъж беше махнал. Беше видял Рейес да стои там и беше махнал. Това значеше, че физическото му тяло се бе облегнало на онази тухлена стена.

Това значеше, че физическото му тяло се беше дематериализирало, беше изчезнало в студения сутрешен въздух.

Невъзможно.

Глава 2

Да не правиш нищо е трудно.

Никога не знаеш кога си приключил.

Надпис на тениска

Трябваше ми всяка частица сила, която имах, за да се откъсна от прозореца, чудейки се дали току-що Рейес Фароу бе дематериализирал човешкото си тяло. Тогава ме споходи друга мисъл. Какво, по дяволите, ставаше там? А после още една. Защо беше толкова ядосан? Мой ред беше да бъда ядосана. Той нямаше причина да бъде. И щях да му го кажа, ако бях усетила някакъв стимул да изляза от апартамента си и да го преследвам. Но апартаментът ми беше уютен. Мисълта да изляза само за да се впусна в битка със сина на самото зло, имаше толкова смисъл, колкото и летящи мравки. Къде беше логиката в това? Мравките бяха достатъчно страшни, дори и без да им се придава способността да летят.

Влязох в хола си, разтреперана и дезориентирана.

— Рейес Фароу беше отвън. Подпрян на стената на бара. Наблюдавайки апартамента.

Куки подскочи. Зяпна насреща ми за около десет секунди, преди да се хвърли от дивана и да се запрепъва към спалнята ми, почти разбивайки се в прозореца. Беше почти пъргава, когато ставаше въпрос за мъж. Сърце не ми даваше да й кажа, че щеше да има по-добра видимост от хола, общо взето точно от мястото, на което беше седяла. Нито ми даваше сърце да й кажа, че вече беше изчезнал.

— Няма го — каза тя, гласът й бе раздразнен и паникьосан.

— Какво? — попитах, преструвайки се на изненадана. Втурнах се натам и надникнах през завесите. Разбира се, нямаше го. — Преди минута беше там. — Огледах целия район.

Тя ми се намръщи.

— Знаеше, че го няма.

Аз се свих засрамена.

— Съжалявам. Беше толкова погълната от гимнастиката си, че не исках да ти развалям концентрацията. Знаеш ли колко трудно би било да обясня на ченгетата, ако се разбиеш в прозореца и се помолиш до смърт? — Прехвърлих вниманието си върху мястото, на което стоеше Рейес. — Но се кълна, ако този мъж ме следи…

— Скъпа, трябва да ходиш някъде, за да бъдеш следена. Това е по-скоро шпиониране.

Тя имаше право. Такова право, което щях да му хвърля в лицето, ако му поговорех отново.

Наведох глава, докато Куки продължаваше да претърсва паркинга с надеждата, че той ще се появи отново. Едва ли можех да я виня.

— Докато сме на темата, мисля, че той дематериализира човешкото си тяло.

Тя подскочи от изненада.

— Мислех, че това е невъзможно. Сигурна ли си?

— Не. — Върнах се обратно в претъпкания си хол, защото ме осени друга мисъл. Проклет дефицит на вниманието. — Та, бъди честна. Колко съм разорена?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?