О-Корс ((откъс от началото на романа))
- Автор: Илиев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «О-Корс ((откъс от началото на романа))». Краткое содержание книги:
Но у дома му, когато липсваше нещо, знаеха кой е виновният и му прощаваха поради изключителната му склонност, проявявана през оная десет-дванадесет годишна възраст, през която другите обикновено губят времето си в свойствените за възрастта им игри и безчинства.
Наистина какво би станало с него, ако сълзите на майката не бяха разтопили упорството на баща му, който не искаше син му да се върне в неговия дом, преди да се разкае за сторените злини и да обещае, че това никога вече не ще се повтори! Изоставените рударски галерии може би до днес биха му предлагали гостоприемството си и там бавно и без пламък би догорял животът му. Но на третия ден след бягството бе уведомен от майка си, че може да се завърне и поднови учебните си занятия. И сега, облегнат над книгата, се питаше дали би постъпил иначе, ако би изпаднал в същите положения, и самодоволно установи в себе си, че би предпочел тъмния и нерад друм на неизвестното пред гадния равен път на унижението. Как? Те искаха от него — детето — да се откаже от мамещата тайнственост на тъмните, с хубави форми стъкла, чието съдържание тъй го е блазнило!… Но той, ако не обеща едното, което му искаха, реши в себе си да стори онова, което му бе възможно: той щеше да прави в бъдеще своите опити в изоставени руднишки ходове и кладенци, които можа да обходи и проучи през тридневното си бягство. Веднъж — през последните години на училището, когато се връщал дома след обикновените скитания из рудниците, той попаднал на едно минно поле, гдето група работници обрушвали последните пластове от рудата Ж 7, нужна за добиване взривове, употребявани в подземните работи. Работниците били на почивка и Виних използувал отсъствието им за своите опити. Вземал един от приготвените от работниците заряди, отворил го, извадил съдържанието му, па изсипал в него съдържанието на едно пакетче, което носил у себе си; набързо затегнал пак заряда, готов да го постави в една от мините, да съедини тока и да види ефекта. Но тъкмо тогава група работници шумно се задали откъм изхода, та се принудил да остави всичко и по противоположния ход да се върне дома си, съжалявайки, че не можал да извърши опита си.
На следващия ден обаче се разнесла ужасната вест за възпламеняването на рудата Ж 7 в рудника Техом, жертва на което станали десетки работници. Виних се ужасил от броя на жертвите и голяма, истинска скръб разтърсила душата му, но когато преминала болката му по загиналите, той почувствувал топла наслада от своя успех: не беше ли успял да разложи атома? Или поне не беше ли внесъл смут в тази малка частица от всемира? Не беше ли за него вече близко денят, когато ще може да разгърне странната съкровищница на една малка прашинка, за да подари на човека там скътаната енергия? Поколения учени през милиони векове са напирали към тайния вход на тази дребна съкровищница, за да изгребат съкровищата й. Но той все оставаше скрит и винаги недостъпен. Към безкрайно малката и приказно богата рудница се стремеше и Дъждански. Неговото малко битие жадуваше да подари на човека нещо, което да замайва. И не от обич към света може би искаше да стори това. Не, но дали не от ненавист и омраза? О, този жесток свят тъй много бе му давал и в замяна на това така жестоко бе го унижавал! Той искаше да му се отплати, но да се отплати щедро. О, та това бяха детски блянове: светът се заключваше цял в малкото му сърце. Но когато възмъжа, той видя колко е малък за този мир. И сега нищо не искаше за себе си. Той само обичаше света, но не искаше да има в него дял, ако би останал вечно такъв. О, този свят и онези, които го населяват! Как му бе болно на душата, като си помисли за тях! Този свят-мъртвец, нуждаещ се от двама крепки да го държат под мишници; този свят, с мъка крепен над бездната на страшна гибел! Някога той бе искал да му хвърли в лицето страшната обида, що бе получил, и след това гордо да го отмине.
Това беше някога. Той вече отдавна е мъж, автор на многотомни съчинения, член на почти всички научни институти, всеобщо признаван и почитан от своите съвременници, притежател на големи богатства, които му позволяват да осъществи и най-фантастичните си замисли. Той не е вече малкият ученик, жаден да има едно стъкълце с бял или червен прах. Господар е днес на цели уредби, работещи под негова заповед и поставящи на разположението му елементи, които би били достатъчни според него да катурнат целия свят.
„Тук, в моя юмрук, е твоята съдба!“ — в моменти на откровение и пророческо наитие възкликваше той.
И защо бе вземал сега тази книга? Да се поучи от старите летописи ли? Какво знаят те повече от него! Трябва ли той — дух на вечния устрем напред — да се рови в епохата на безутешните зигзаги на човека, на слабия човек? Трябва ли да остави да проникне в него смут и колебание?