Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Жалко, че боцманът прибра стария Потс на топло. Този негодник щеше да ти даде да разбереш, задето ме обиждаш така.
Шимейн въздъхна с престорено съжаление.
— Горкият сляп Потс. Само ако знаеше колко го мразиш в действителност. Щеше да те размаже като досадна буболечка.
Мориса се ухили самодоволно.
— Той няма да ти повярва, миличка, дори ако му го кажеш. Разбери, Шимейн, аз зная как да се оправям със стария Потс. Освен това той може да ми бъде полезен тук, в колониите. Тъпакът му с тъпак, дори ми предложи да зареже кораба и да остане с мен, вместо да отплава обратно за Англия. Какво ще кажеш за това, а?
Шимейн потръпна. Това би означавало смъртна заплаха. Стори й се, че чува духове от отвъдното да шепнат нейното име. Но въпреки ужаса, сграбчил гърлото й, тя съумя да направи замислена физиономия и да предложи разрешение на проблема си.
— Може би ще трябва да предупредя човека, който те купи, че има голяма опасност гърлото му да бъде прерязано или от теб, или от твоя гнусен лакей. Сигурна съм, че господарят ти ще намери начин да те държи под око, за да избегне подобна участ. Освен това, когато Потс престане да ти бъде от полза, бързо ще си намериш някой друг будала, който да ти слугува. Ти можеш да останеш вярна на един мъж само докато си плати цената за услугите ти.
Високомерната усмивка на Мориса се замени с яростна гримаса.
— Кога ще свикнеш да си затваряш устата, Шимейн? На твое място всеки друг вече да се е научил, ама не и ти! Ще трябва да го набия в грозната ти кратуна!
Тя се хвърли към Шимейн, готова да избоде зелените й очи със свитите си като нокти на хищна птица пръсти. Но в този миг отново проехтя гласът на боцмана, който се бе появил тъкмо навреме, за да предотврати още един бой.
— Само да сте посмели даже да се докоснете, дами — предупредително извика той — и ще наредя да ви провесят надолу с главата върху най-високата мачта, докато се поохладите!
Заплахата ни най-малко не намали дивата ярост в погледа на Мориса. Но боцманът бе човек, който държеше на думата си и това я накара да размисли. Макар и с нежелание, тя отпусна ръце, тръсна пренебрежително черната си грива и се отдалечи, влачейки тежките вериги по палубата.
През тътена на вятъра долетя пронизителният писък на морски орел, който накара Шимейн да вдигне очи към буреносните облаци, струпани на небето. Уплашени чайки отчаяно махаха с поръбените си в черно крила, спускайки се рязко надолу към морето, за да подирят спасение от надвисналата от небето зловеща угроза. Но орелът се носеше спокойно по вятъра, разтворил широко криле, без да обръща внимание на суетнята на дребните птички. Омагьосана от неговия свободен полет, Шимейн за миг си представи как самата тя се издига и литва високо в небето, за да избяга от всички страдания, които я очакваха през идните седем години. Но суровата действителност бе друга. Окована в железни вериги, прикована завинаги към земята, Шимейн можеше единствено да наблюдава в безпомощно удивление как орелът се извисява и се скрива от ограничения й поглед. Горд и свободен, той сякаш се надсмиваше над безнадеждната ограниченост на жалките човешки същества под себе си.
До нея Ани въздъхна с копнеж.
— Ще се радвам да се махна от кораба, милейди, ама още повече ще ми е драго, ако ме купи някой добър човек, за да гледам малките му дечица.
— Може би желанието ти ще се сбъдне, Ани.
Шимейн искаше да окуражи своята приятелка, затова се качи върху стълбичката към горната палуба и се надигна на пръсти, за да погледне през парапета. Очите й обходиха тълпата заселници, скупчени на кея в очакване на разпродажбата. Но гледката не беше никак обнадеждаваща. Шансовете на Ани да бъде купена от някое младо семейство изглеждаха нищожни. Посивели мъже с бледа кожа и с дребни, набити съпруги, земеделци с оплешивели темета и стари моми с изпити конски физиономии бяха като че ли най-добрите възможности. Само един мъж се открояваше от останалите — не само защото стоеше настрана от тях, а и заради външния си вид. Беше достатъчно млад, за да може да оправдае надеждите на Ани, но смръщеното му изражение внушаваше страх. Останалите жители го стрелкаха крадешком с очи, сякаш се бояха да срещнат тежкия му поглед, което още повече караше Шимейн да смята, че този човек е опасен. И все пак й се стори, че колкото и да страняха от него, хората на кея са заинтригувани от присъствието му, че тъкмо той е основната тема на оживените им разговори.