Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Да, горчиво си помисли Шимейн, ако не бях отказала щедрия подкуп, предложен ми от тази упорита старица, нямаше да съм на борда на един затворнически кораб, осъдена и унижавана като най-обикновена престъпница. Ако се бях съгласила с нейните условия, ако бях приела да оставя Мирис завинаги и да напусна Англия, едва ли щях да стигна до тук.
Зрението й се замъгли от сълзите на болката и отчаянието, които я задушаваха в лепкавите си пръсти. Ако Едит дьо Мерсер наистина се бе стремила да я изхвърли от Англия, то планът й беше успял напълно. Сега Шимейн не само бе на цял океан разстояние от дома и семейството си — нещо повече, предстоеше й да бъде продадена като робиня, за да угасне и последната й плаха надежда за спасение от живота, който я очакваше занапред и за който тя бе напълно неподготвена. Ако не умреше от мъка, най-вероятно щеше да я застигне някоя от онези ужасни болести, които върлуваха в колониите, или пък — в случай, че Потс я откриеше преди това — жестоката саморазправа, с която я бе заплашил.
Нечия крехка ръка се плъзна по рамото й и рязко прекъсна мрачните й размишления. Стресната, Шимейн се обърна и видя Ани Карвър, която я наблюдаваше с любопитство.
— Стария Потс май си намери майстора, а, милейди? — каза младата жена с плаха усмивка, питайки се каква ли е причината за сълзите на приятелката й. — Бас държа, че докато смогне да се измъкне от дупката си, за да ни тормози пак с пъклените номера на Мориса, ние вече ще сме далеч от тоя кораб.
Шимейн далеч не бе убедена, че това е била последната й среща с Потс.
— Бих била много по-спокойна, ако господин Харпър остави този звяр заключен в карцера чак до отплаването на „Гордостта на Лондон“ обратно за Англия — мрачно довери тя. — Мориса прекрасно знае как да разпали гнева на своя любим срещу мен и няма да миряса, докато не се погрижи да бъда сурово наказана, задето й се противопоставях през всичките тези месеци, прекарани в морето.
Ани кимна замислено. Преди да се сблъска с Шимейн на борда на кораба, Мориса успешно бе принуждавала своите съкилийнички да й дават по-голямата част от и без това оскъдната си храна, и несъмнено очакваше Шимейн също да й се подчини, защото бе очевидно, че за разлика от останалите, момичето е отгледано в удобство и разкош и едва ли би могло да й окаже сериозна съпротива. Но Шимейн твърдо се бе противопоставила на всички опити на проститутката да я сплаши, унижи или шантажира. Нещо повече, постепенно тя беше убедила и останалите жени да откажат да се подчиняват на Мориса, с което си бе навлякла дълбоката й омраза.
— Да, ти успя да объркаш сметките на Мориса още от самото начало. Оттогава насетне тя не може да си намери място от яд.
Шимейн беше наясно, че проститутката й е обявила война и бе убедена в едно:
— Нищо не би доставило на Мориса по-голяма радост от това да ме накълца на парчета с онова нейно ножче. Или не — по-скоро би оставила Потс да свърши тази мръсна работа вместо нея. Струва ми се, че тя обича да дава заповеди, но предпочита други да понасят последствията.
Ани извърна поглед встрани и застина.
— Като говорим за тая вещица, виж кой идва.
Шимейн проследи втренчения й взор и едва доловимо въздъхна при вида на Мориса, която се приближаваше към тях, полюлявайки предизвикателно бедра.
— Самият дявол, кой друг.
Тъмнокосата проститутка спря пред нея и се усмихна ехидно.
— Не ти ли хареса в карцера, а, миличка? Хм, не бих рекла, че нямаш основания да си недоволна, макар че не познавам човек, който да е по-подходящ за това отвратително място.
— О, аз пък познавам — обади се Ани, като впери предизвикателно поглед в уличницата.
Устните на Мориса се разтегнаха в цинична усмивка.
— Ей, не е ли това проклетото джудже, дето все пълзи с изплезен език покрай нейно благородие, сякаш се надява да получи поне шепа хубост от нея? — каза тя с цялото презрение, на което бе способна. — Е, скъпа, само си губиш времето с тая мръсна ирландска блатарка. Шимейн няма хубост в излишък, та да седне да я раздава.
— Зная кои са моите приятели — заяви хладно Ани. — Зная и кои са враговете ми, а ти със сигурност не си ми приятелка. Честно да ти кажа, предпочитам да изгния в гроба, отколкото да съм някаква си долна пачавра.
В кафявите зеници на Мориса блесна гневен пламък. Тя замахна да удари дребната жена, но внезапно се опомни и ръката й замръзна във въздуха. В ръкопашните боеве, които нерядко избухваха в женското отделение, Ани Карвър бе доказала, че е способна да надвие и двойно по-едра от нея жена. А една сцепена устна или едно насинено око лесно можеха да внушат на всеки купувач, че е по-добре да не рискува да си взема робиня, която може да се окаже побойница. В крайна сметка благоразумието у Мориса надделя. Тя неохотно отпусна ръка и сви рамене, разлюлявайки предизвикателно разголените си гърди. По пищните форми, които разкриваше оскъдното й облекло, човек лесно можеше да се досети, че по време на дългото плаване Мориса не е страдала от липса на храна.