Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Разпитаните поред Ганелин и Яна Нилская дадоха абсолютно еднакви показания, но това не убеди в нищо нито следователя, нито оперативните работници. Първо, те може да са се наговорили. Второ, Ганелин би могъл да лъже, може той да е сложил пистолета в жабката и прекрасно да е знаел за неговото съществуване. За изясняване на ситуацията трябваше да търсят служителите от паркинга.
За да ги разпитат, натам тръгнаха Настя и Сергей Зарубин. Всъщност на Настя никак не й се ходеше толкова надалеч, защото разбираше, че ще се наложи да работи сама. Зарубин трябваше да се отбие вкъщи за багажа си и да тръгне за летището. Но тогава се появи Афоня… По какъв начин беше научил за пистолета „Макаров“ у съпруга на Наталия Воронова — не беше ясно, но фактът си оставаше факт: пред „Настрадин Ходжа“ спря кола и от нея слезе лично Вячеслав Михайлович. Лицето му сияеше от задоволство и увереност в благополучния изход от всички възможни житейски перипетии.
— Браво — снизходително потупа той Настя по рамото, — когато искаш, можеш.
„Аз нямам нищо общо с това“ — понечи да отговори тя, но не можа да продума: сякаш скомина стегна челюстта й. То се знае, дотърча приятелчето още щом подуши реална възможност да пипне Ганелин. Защо ли така се е прицелил в него? Впрочем Андрей Константинович е нееднозначна фигура, спор няма. За това говори и разказаното от Серьожа Зарубин, и всичко, което тя сама научи за него, и наличието на пистолета, по повод на който Ганелин не може да обясни нищо разумно. Но така явно, като кон с капаци, да се втурва по посока на една версия и без каквито и да било основания да отхвърля останалите, може само един ограничен човек — Настя беше убедена в това. Всички версии имат право на съществуване, докато не бъдат опровергани от железни аргументи — правило, предадено й от Гордеев. И именно така бе свикнала да работи тя през дългите години в милицията.
Междувременно началникът поздрави Гмиря и по това с какво небрежно-презрително кимване Афанасиев посочи застаналия на две крачки Ганелин, се разбра с какъв тон смята да разговаря с него. Настя почувства, че още малко — ще избухне и ще започне да се държи вече съвсем неадекватно. Не, по-добре веднага да тръгне за Коломенское, да разпита всички служители на паркинга, да ги накара да си спомнят всичко: до последната минута и последната подробност. И напук на Афоня, да намери свидетели, чиито показания ще бъдат в полза на Ганелин. Андрей Константинович й е безразличен, тя не смята да го защитава заради лични симпатии. Но колко мрази Афоня…
— Серьожа — прошепна тя, като придърпа Зарубин настрана, — помоли експерта скришом да снима Ганелин с полароида си.
— Защо?
— Ти нямаш време да дойдеш с мен в Коломенское, така че ще отида сама, а ти вземи снимката и прескочи до проспект „Мир“, покажи фотографията на онази лелка, която е видяла Яна в ресторанта с мъж.
— Мислиш, че не е бил той ли?
— Защо да се напъвам да мисля, когато можем да научим със сигурност? — усмихна се Настя. — Трябва да си пазя мозъка, не е нужно да го амортизирам напразно.
След десет минути двамата вече се отдалечаваха от мястото, където продължаваше да работи дежурната група. Някъде по средата на пътя им към метрото телефонът в чантата на Настя започна да издава звуци, напомнящи токатата в ре минор на Бах.
— Това е Коротков — каза тя, откопча чантата и извади телефона. — Юра, ти ли ни изпя на Афоня?
— Защо, той дойде ли вече?
— Ами да. Благоволи да ме похвали, така че днес ще празнуваме.
— По дяволите, тъкмо исках да те предупредя, че тръгва към вас. Как е долетял толкова бързо?
— Вероятно на крилете на любовта. Защо му каза?
— Ася, бях длъжен да му докладвам, все пак е началник. Ти сега там ли си?
— Вече не, тръгнах към метрото. Отивам в Коломенское.
— Ще дойда с теб. Чакай ме на Лубянка, пред изхода на метрото, ще бъда там след петнайсет минути.