Незаключената врата

Поради плътния график на снимките всеки почивен ден на Ирина Савенич беше пълен с маса задължителни мероприятия. Трябваше да почисти апартамента, да изглади дрехите, които в течение на седмицата машината бе прала, да напазарува продукти, така че да й стигнат до следващия почивен ден, да отиде при масажистката, при козметичката и на фризьор. Това беше програмата за всеки почивен ден, но освен това, през седмицата се бяха трупали и други задължения — към приятели, с които трябваше да се види, да честити на някого рожден ден и да поднесе подарък или просто да обсъди с някого нещо належащо; към покойни роднини и близки, за чиито гробове Ирина се грижеше вече дълги години; дори към колата — червения форд, който също изискваше внимание и грижи, а понякога и ремонт, особено след нанасянето на поредните бойни рани, които редовно се появяваха по лъскавите му хълбоци.

По природа неорганизирана и нехайна, Ирина разпределяше времето си най-малкото нерационално. Но почивните дни бяха нещо свято, тях тя изцяло подреждаше така, че през останалите да не мисли за нищо, освен за работата и удоволствията. За почивните дни не планираше дори любовни срещи — съумяваше някак да вмества личния си живот в кратките часове между снимките и съня.

Криминалистът от Московското управление след прекараната съвместно нощ й харесваше още повече и Ирина трябваше да положи сериозни усилия, за да не се поддаде на предложението му да прекарат тази неделя заедно. Той предварително знаеше, че в неделя няма да има снимки, и явно много разчиташе да си прекарат деня чудесно някъде сред природата. Жал й беше да го разочарова, но принципът си е принцип. Задължителните мероприятия затова се наричат задължителни, защото не могат да се пропускат. За една актриса външността е нещо важно, а тя не успява да задели два часа за козметичката, още толкова за фризьорката и още един час за масажа по време на снимките.

След като приключи до обяд с чистенето и гладенето, Ира тръгна на поход за красота. Към седем вечерта излезе от салона, отново се качи в колата, усещайки с всяка клетка на масажираното си тяло свежест и бодрост, не без удоволствие погледна в огледалото порозовялото си и стегнато лице, докосна с ръце гъстите лъскави къдрици и си помисли, че денят й бе прекаран ползотворно. Сега ще обиколи магазините, запълвайки багажника с нискокалорични продукти, с които е принудена да се храни, за да не надебелее. Лошо е, когато свободният от снимки ден се пада в неделя: в неделя не всички магазини получават стока, така че трябва да употребява много повече време за търсене на нужните неща, отколкото в делник. Но няма как. Ирина бодро се усмихна на отражението си, прибра огледалото в чантичката и завъртя ключа на запалването.