Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Знам — тъжно кимна тя. — Но как така, Иван Алексеевич, та вие сте такъв специалист, изправихте на крака цялото управление… Нима може така да се отнасят с кадрите?
— Всичко е за добро, Настенка, всичко е за добро, не е хубаво човек да се заседява дълго на едно и също кресло, това причинява застой в мисленето. Ето, сега ще се поогледам и ще си намеря занимание по сърце. Пенсията ми е генералска, стажът ми е трийсет и пет години, така че изобщо не съм зле. Между другото, какъв стаж имате вие?
— Чисто деветнайсет години, плюс половината време от следването в университета, тоест две и половина години, значи общо двайсет и една и половина.
— О, ами тогава и вие можете да се пенсионирате! Не с пълна пенсия, разбира се, но все пак…
— Кой? Аз ли? — Настя се разсмя от сърце. — Какво говорите, Иван Алексеевич, от мен пенсионерка става ли! Ако нямате нищо против, ще поработя още.
От чантата й зазвуча валс на Чайковски, Настя вдигна до ухото си малкия апарат.
— Къде си? — Гласът на Зарубин беше напрегнат и съвсем не закачлив.
— В центъра, до „Смоленская“.
— Можеш ли да дойдеш на „Покровка“?
— Мога.
— Ресторант „Настрадин Ходжа в Хива“.
— Знам го. Какво се е случило при теб?
— В колата на Ганелин се намери пистолет. Ганелин се кълне, че го вижда за пръв път. Вече се обадих на следователя, той ще дойде сега с дежурна група.
— Какъв пистолет, Серьожа?
— „Макаров“. Схващаш ли каква история се завърта?
— Сега ще дойда.
Тя бързо се сбогува със Заточни и неговия приказлив приятел, остави на масата пари за кафето и сока и изскочи на „Садовое колцо“. Успя да хване такси почти моментално. Настя се свря в ъгъла на задната седалка и извади от чантата си бележника, където бе записала откъси от заключението на експертите за куршумите, извадени от трупа на Тимур Инджия. „На челната повърхност на куршумите се наблюдава деформация с размери… Формата и размерите на деформацията за двата куршума са еднакви, което позволява да се направи вероятен извод, че въпросните куршуми може да са били изстреляни от оръжие, снабдено с допълнение към цевта, което може да е устройство за заглушаване на звука от изстрела… Двата куршума, иззети при провеждането на съдебномедицинската експертиза на трупа на гражданина Т. Г. Инджия, са съставна част от деветмилиметрови пистолетни патрони за пистолети «Макаров» и «Стечкин». Въпросните куршуми, 9-калиброви, може да са били изстреляни от пистолет «Макаров» или от друго оръжие с аналогични параметри“.
Какъв е тоя пистолет „Макаров“, който е намерил Зарубин в колата на Андрей Константинович Ганелин? Нима е същият, с който е бил убит шофьорът Тимур? Но защо е в колата? Защо Ганелин го е носел със себе си? Защо не се е отървал от оръжието? Нали не е пълен идиот… Не, поне на идиот съпругът на Наталия Воронова никак не прилича. Този пистолет определено е друг, просто съвпадение. Ганелин е бизнесмен — вярно, не най-богатият в нашата страна, не е олигарх, но не е и беден. Не ползва лична охрана, а за всеки случай носи пистолет със себе си, знае ли човек. Вероятно няма разрешително, но това не е голям грях, във всеки случай — в сравнение с убийство. А да се снабдиш с пистолет в наши дни е от лесно по-лесно, трябва само да знаеш къде да отидеш и какво да кажеш.
Ами ако все пак пистолетът е същият?
Глава 12
— Много съжалявам, Андрей Константинович, но ще трябва да ви задържа — беше непреклонен следователят Гмиря.
Настя прекрасно го разбираше. Какво друго решение можеше да вземе той, след като редом стоеше човекът, в чиято кола беше открит пистолет от същата марка, фигурираща в заключението на експерта? Да се разбере дали това е същият пистолет, или просто е като онзи, може едва след още една експертиза, а тя не се прави за пет минути. Освен това е нужна и дактилоскопична експертиза, която ще може да отговори на въпроса дали господин Ганелин е държал в ръцете си въпросния пистолет. Ако по оръжието бъдат открити следи от неговите ръце, твърдението, че Андрей Константинович за пръв път вижда този пистолет, ще се окажат празни приказки. Но най-смешното е, че дори да не се намерят такива следи, това пак няма да снеме подозренията от съпруга на Наталия Воронова, защото да избършеш повърхността му е проста работа.
В кабинета на следователя беше задушно, прозорците бяха със западно изложение и от три часа следобед слънцето щедро огряваше малкото помещение.