Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Незаключената врата
Незаключената врата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Незаключената врата

Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. По време на заснемането на телевизионен сериал е убит шофьорът на снимачния екип, а съпругата на сценариста изчезва безследно. Привидно убийството прилича на поредния случай на разчистване на сметки между мафиотски групировки – името на жертвата се свързва с хазартния бизнес и сделки с наркотици. Не след дълго обаче се появява нова версия: че убийството е имало за цел да възпрепятства снимките на сериала, а това, на свой ред, извежда на преден план нови заподозрени и насочва следователите в друга посока. Работата по случая се оказва особено трудна за Анастасия Каменская, защото фигурите на полето са разместени – полковник Гордеев се е пенсионирал, а отношенията й с новия началник са обтегнати до крайна степен. Ще успее ли Каменская да стигне до извършителите, или напрежението ще я принуди да прекрати работата си в милицията?
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 179
Перейти на страницу:

— Това е просто безумие! — възмущаваше се Ганелин. — Всичко разбирам, иззехте от колата ми оръжие, трябва да се прави нещо по въпроса, но защо при това аз трябва да седя в килия? Пуснете ме вкъщи, няма къде да се дяна, няма да избягам. Искате ли да подпиша за съответната мярка за неотклонение?

— Каква мярка? — уморено попита Гмиря.

— Домашен арест ли, как се казваше там…

— Андрей Константинович, такава мярка може да се приложи на заподозрян или обвиняем. За целта аз трябва да издам постановление за задържането ви в такова качество, а за постановлението са нужни основания, с които ще разполагам едва след експертизата.

— А какъв съм аз тогава?

— Засега сте задържан. Задържам ви по силата на член сто двайсет и втори от Наказателнопроцесуалния кодекс като лице, у което е намерен пистолет, по външни признаци сходен с издирван такъв във връзка с извършено убийство.

— Но нали ви обяснявам, аз за пръв път виждам този проклет пистолет! Някой ми го е подхвърлил.

— Кога? При какви обстоятелства?

— Не знам…

— Ето, виждате ли, и аз не знам. Вие настоявате да ви вярвам просто защото така казвате, но аз не съм ви приятел, не съм ви съпруга, аз съм следовател. Не мога да ви вярвам просто така, трябват ми доказателства. Разбирам вашето негодувание, но нищо не мога да направя. Вие ми казахте, че сте отворили жабката тази сутрин, сложили сте вътре сгъваем чадър и сте извадили панела на касетофона, нали така?

— Да.

— И не сте видели там никакъв пистолет.

— Не съм.

— Следователно той или е бил там, но вие не сте го забелязали, или някой го е подхвърлил, докато колата ви е била на паркинга край Коломенское.

— Не бих могъл да не забележа пистолета. Вече ви обясних, че сутринта сложих там чадъра, а после рових в жабката, търсих касета, която исках да слушам по пътя. Ако пистолетът е бил там, непременно щях да го видя.

— Добре, значи са ви подхвърлили пистолета, докато вие с Яна Генадевна сте се разхождали из парка. Разбира се, ако допуснем, че казвате истината.

— Истината казвам! И после, защо непременно в Коломенское? Със същия успех може да са го подхвърлили, докато колата беше паркирана на „Покровка“.

— Андрей Константинович, нашите служители разпитаха портиера и охранителя на ресторанта, пред който е била паркирана колата. Никой не се е приближавал до нея, не се е опитвал да я отключи и алармата не се е задействала. Значи остава само Коломенское. За да се потвърдят вашите думи, трябва да получим показанията на хората, които работят на паркинга в Коломенское. Само в този случай аз вероятно ще мога да ви пусна да си отидете вкъщи.

— И кога ще стане това?

— Трудно ми е да кажа, според късмета ви. Въоръжете се с търпение, моля.

Този диалог с малки вариации се повтаряше вече поне трети път. Ганелин не разбираше (или се преструваше, че не разбира?) защо го подозират в нещо.

Следователят търпеливо обясняваше защо не може да го пусне да се прибере вкъщи. Андрей Константинович каза, че в неговия мерцедес е монтирана система „Алигатор-990“, която включва аларма и имобилайзер. При отваряне на колата алармата се задейства и в течение на около 40 секунди се разнасят добре известните на всички звуци. После настъпва блажена тишина. Ако някой сполучливо избере момент, в който служителите на паркинга не са наблизо, той може да отвори колата и да пъхне в нея всичко, което пожелае, после да затвори вратата и спокойно да си тръгне. Един ревящ с цяло гърло автомобил, около който не се навърта никой, обикновено не буди подозрения: всички знаят, че алармата често се задейства от удар или дори от преминал наблизо многотонен камион. Докато собственикът на колата лесно може да разбере, че някой е обезпокоил съкровището му, защото при изключването на сигнализацията трябва да се разнесе двоен сигнал. Ако пък той, не щеш ли, се окаже троен, това ще е знак, че някой е отварял колата без знанието на собственика. Освен това монтираният на таблото светодиод ще започне да мига и по броя на светлинните сигнали също може да се определи, че нещо не е наред. Лошото обаче беше, че нито Ганелин, нито Яна Нилская можеха да отговорят със сигурност на въпроса колко звукови сигнала — два или три, е издал белият мерцедес, когато са изключвали алармата на паркинга в Коломенское. Яна изобщо не знаеше за тези тънкости и не беше обърнала внимание на сигналите. А Андрей Константинович каза, че просто извадил дистанционното и натиснал копчето, когато бил на около четирийсет метра от колата, при което бил увлечен в разговора със своята спътничка, а точно тогава покрай тях минал и автобус, който заглушил всичко възможно наоколо. Освен това Ганелин не се качил в колата веднага, при него дошъл служителят от паркинга и Андрей Константинович му платил. По времето, когато таблото се озовало пред очите му, светлинният сигнал вече е уведомил за всичко, за което е трябвало да уведоми, и кротко си е почивал.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)