Незаключената врата

Значи нашата малка Яночка е прекарвала времето си в компанията на неизвестен мъж на средна възраст, едър, пълен. Кой може да е бил? И защо мъжът й — Руслан, не знае нищо за това? Всъщност не е и нужно да знае, ако Яна е завъртяла любов с този човек. И е ясно, че тя няма никакво желание да разказва за това на всеки. Но нали този човек може да се окаже и случаен познат. Видял е в ресторанта хубавичка млада жена, седнал е при нея, побъбрили са, опитал е да я ухажва, може би дори й е оставил телефонния си номер, но само толкоз. Или я е срещнал на улицата, заприказвал я, запознали са се, може да я е поканил на обяд. А тя не е отказала. Скучно й е, за пръв път е в Москва, душата й жадува за развлечения и приключения — е, защо тогава да не обядва с нов познат? Особено ако той й се е представил за крупен бизнесмен, банкер или с нещо друго, не по-малко „престижно“ за младата провинциалистка. За разкриването на престъплението тази информация не допринася с нищо, а може да навреди твърде съществено на отношенията с мъжа й, затова Яна си мълчи.

Паркингът край парка музей Коломенское се обслужваше от двама младежи по на двайсет и осем — трийсет години. И двамата имаха сини от татуировки ръце, бяха късо подстригани и небръснати. По пътя Коротков предупреди Настя, че всички паркинги в южната част на Москва се държат от групировката на авторитет с прякор Гога Сухумски, затова в тях работи съответният контингент. В никакъв случай разговорът не бива да се води така, че да излиза, сякаш служителите нехаят за задълженията си, не пазят добре колите, отлъчват се задълго и не обръщат внимание на задействани аларми на автомобилите, за чието наглеждане им се плаща. Това, разбира се, не е платен охраняем паркинг, така че те не носят отговорност за сигурността на колите, но тук е важна конкуренцията. Платеният паркинг е на триста метра оттук, той е по-неудобен, защото е малко по-далече от входа на парка, но пък се смята за по-сигурен. И съответно е по-скъп. На охраняемия паркинг по тези причини има много по-малко коли, отколкото на евтиния. Но разнесе ли се слух, че с колите, оставени на паркинга, се случват неприятности, автомобилистите ще престанат да пестят време, пари и сили и ще предпочетат охраняемия паркинг, който се намира не в ръцете на Гога Сухумски, а на съвсем други хора.

— Здрасти, момчета!

Коротков с уверен жест подаде ръка първо на единия, после на другия младеж. На тях не им оставаше нищо друго, освен да отвърнат на ръкостискането.

— Момчета, помагайте да си върна мангизите. С едно аверче се хванахме на бас на сто долара…

По-нататък Юра изсипа сума ти небивалици за аларми, които се задействали по някакви абсолютно немислими признаци. Настя, която нищо не разбираше от електронни устройства, осигуряващи сигурността на автомобилите, отначало го разбираше през дума, после през фраза, докато накрая съвсем изгуби нишката на повествованието. Синеръките момчета обаче разбираха Коротков много добре, кимаха в знак на съгласие и с целия си вид показваха, че вземат присърце сериозността на проблема. Помежду им се завърза оживен разговор, в който току се мяркаха думите „Клифърд“, „Лазерлайн“, „Престиж“, „Ескалибур“, „светодиод“. И накрая, след двайсетина минути, Настя чу текст, състоящ се изцяло от познати й думи: