Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Сериозно?! — Настя се облещи от почуда. — Не може да бъде. Бъркате нещо, Василий Иванович. Аз наистина работех в управлението при Иван Алексеевич и наистина често изглеждам много занесена, когато усилено мисля за нещо. Някои хора приемат това като строгост и недостъпност, случвало се е. Но на никого, никога и при никакви обстоятелства не бих могла да се видя много красива. Сигурно е била някоя друга.
— Вие сте били, Настенка, вие — потвърди през смях Заточни. — Тогава Вася ви посочи и на мен отдалеч и ме попита каква е тая нова мацка в моята кантора. Много сте му легнали на сърце, развълнували сте го до дъното на душата му.
— Я стига — смути се Настя, — не ме карайте да се изчервявам.
— И ето на — невъзмутимо продължи да ромоли Турялов, — сега пристигам в Москва за петдесетгодишнината на един наш общ колега, уговаряме се с Иван да се видим предварително, час-два преди банкета, та да си побъбрим на спокойствие, все пак отдавна не сме се виждали, а на банкет нали знаете как става — настаняват те по различни краища — и толкоз… С една дума, отседнал съм в „Белград“, точно отсреща, а банкетът ще бъде в „Прага“, та Иван предложи да се срещнем и да поседим в този пъб — хем е близо до хотела ми, хем до банкета. И представете си, идвам на посоченото място и какво виждам там? Виждам жената, която работеше при Иван. Нещо повече, жената, за която са ми казвали, че самият Заточни я е канил на работа и дълго я увещавал. А хората, които ми го бяха казали, при това се подхилваха гадно и многозначително — сиреч, прекърши се Иван, привлече си по-близо любовницата, та да му е по-удобно да се виждат. Е, и какво трябваше да си помисля, когато ви видях тук?
— Какво? — глупаво попита Настя. — Какво толкова особено трябваше да си помислите?
— Говори, говори, Вася — насърчи го Заточни, — да не ти мигва окото, кажи си всичко.
— Ами помислих си, че Иван ви е определил среща тук.
— Но и така да беше, какво лошо има? Нещо си измъдрил, Василий. Или не си казал всичко?
— Чакай, разбира се, че не е всичко — живо реагира Турялов. — А как разсъждавах аз? Като нормален средностатистически мъж, който цял живот активно е обичал жените, включително омъжените. Ние с теб, Иване, не бяхме се виждали четири години, именно откак тогава идвах в твоето управление. Стари приятели винаги имат за какво да си поговорят, какво да си спомнят, за кого да поклюкарстват. На такива срещи човек обикновено не води съпруги и приятелки. Нали е така? Така е. И не щеш ли, виждам, че освен на мен, си определил среща тук и на дамата, за която ми бяха намеквали в съответния контекст. Защо? Защо тя ще присъства при разговора ни? Тя няма никаква работа тук. На банкета не е поканена, знам го определено, показваха ми списъка на гостите. Обяснението може да бъде само едно: между вас, приятели, любовта е толкова страстна, че използвате всяка свободна минутка, за да се видите, да поседите заедно, да размените поне две думи. И като се опирам на своя богат житейски опит, си правя извода, че в тази ситуация аз съм абсолютно излишен. Тоест, вие ще се наслаждавате на взаимната си компания, а аз ще ви преча с моите глупави приказки и спомени. Как трябваше да се чувствам според вас, след като стигнах до този извод?
— Зле — през смях констатира Заточни. — Трябва да си се почувствал от зле по-зле, аналитик такъв. Но сега се успокои, нали?
— Естествено. Щом видях как Анастасия си изпусна химикалката и зяпна от почуда, когато ти се появи, разбрах, че не те е очаквала.
— Е, слава богу! А между другото, Настенка, за нас всичко е ясно, ами вие как се озовахте тук?
— На две крачки от тук живеят мои свидетели, трябваше да поговоря с тях. Седя тук и чакам сигнал, може да възникнат нови въпроси и тогава ще трябва да се връщам, затова реших да не се отдалечавам много.
— Ясно. Как е работата с новия началник?
— Ох, оставете — махна с ръка Настя. — Ако човекът не е Гордеев, това е завинаги. Ще трябва да търпя.
— Ще потърпите, скъпа моя, вече с нищо не мога да ви помогна. Ако беше малко по-рано, щях да ви предложа отново да дойдете при мен, но сега и аз съм без длъжност.
— Как?! — ахна Настя. — И вие ли?
— Вие се изразихте много сполучливо, така че ще се възползвам от вашата формулировка: когато един човек не е от Петербург, това е завинаги. За съжаление, аз съм кореняк московчанин, а при новия министър на мода са петербургчани. Така че засега съм изпратен на разположение на управлението по кадрите. Вие знаете какво означава това.