Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Настя рисуваше квадратчета, вписваше в тях имена, чертаеше стрелки, обозначаващи връзките между обектите и събитията. Така мислеше по-лесно.
— Може ли да ви почерпя с чашка кафе?
От изненада Настя изтърва химикалката, дори без да успее да съобрази, че добре познава този глас. Пред нея, леко приведен, стоеше началникът на едно от главните управления при Министерството на вътрешните работи — генерал Заточни.
— Иван Алексеевич, вие?!
— Защо, не си ли приличам?
— Не очаквах да ви видя на такова място… Кой знае защо, съм си мислила, че генералите не ходят там, където ходят простосмъртните. Сигурно е неприлично да ви питам какво правите тук?
— Същото, каквото и вие. Ето, сега ще седна на вашата маса, ще си поръчам кафе и сок и по нищо няма да се различавам от простосмъртен подполковник.
— Ау, толкова се радвам, че ви виждам! — искрено се усмихна Настя, най-сетне повярвала, че това не е сън и пред нея наистина е Заточни, когото тя бе свикнала да вижда или с генералска униформа в служебния му кабинет, или по анцуг по време на утринни разходки в Измайловския парк. Облечен в прекрасно скроен елегантен костюм, и то в интериора на ирландския пъб, той изглеждаше съвсем различен, необичаен, дори плашещо необичаен, но невероятно привлекателен.
Настя нито за миг не се съмняваше, че Иван Алексеевич е дошъл тук с дама. С никакви други причини тя, познавайки характера и навиците на генерала, не би могла да си обясни неговото появяване тук в неделя, посред бял ден, в едно много прилично, скъпо, но все пак питейно заведение. Машинално потърси с поглед спътничката на генерала, но отново се натъкна на красивото лице на младоликия белокос мъж. Този път мъжът се усмихваше. „Край, драги — ехидно си помисли тя, — свършиха твоите безцеремонни погледи. Сега си имам кавалер“.
— Но защо стоите, Иван Алексеевич? Сядайте, ето, сервитьорът вече идва към нас.
— Извинете, Настенка, но аз не съм сам…
„Ама разбира се, така си и знаех. И къде е вашата хубавица, другарю генерал? Дайте я тук, запознайте ни. Умирам от любопитство да видя жената, която е успяла да пробие бронята на вашия ергенски живот“.
— Ако не ви смущава присъствието на двама проядени от молци старци, ние с удоволствие ще се присъединим към вас — продължи междувременно Заточни, като я гледаше с жълтите си тигрови очи, излъчващи топла слънчева светлина.
„Значи не е с хубавица… Жалко. Щеше да бъде интересно да я видя“.
— Разбира се — приветливо отвърна тя, — извикайте вашия спътник.
Заточни се обърна към прозореца, направи канещ жест с ръка и белокосият мъж, грейнал в усмивка, стана и дойде при тях.
— Настенка, позволете ми да ви представя моя стар приятел, съученик от милиционерската школа, генерал-майора от милицията Василий Иванович Турялов. Вася, представям ти хубостта и гордостта на Московското криминално управление, моя любим детектив подполковник Каменская.
Настя учтиво се надигна и подаде ръка:
— Много ми е приятно.
Турялов… Началник на управление на вътрешните работи в една от приволжките области. Тя знаеше това фамилно име, но човека не беше виждала. Или все пак го бе виждала и именно затова той я оглеждаше толкова откровено? По дяволите, колко неудобно се получава! Е, да става каквото ще, няма да я убият, ако попита я!
— Василий Иванович, а защо вие ме гледахте през цялото време? — попита тя. — Вече дори смятах да започна да се притеснявам.
— Така ли? Аз пък мислех, че аз ще трябва да се притесня.
Гласът на Турялов се оказа неочаквано висок, а говорът му — бърз, заоблен и ромолящ като потекло по камъчета ручейче, което никак не отговаряше на неговата кинематографично мъжествена външност. Василий Иванович чевръсто пое инициативата, даде поръчка на търпеливо чакащия сервитьор, седна до Настя и бодро поде разговор.
— Само си представете моето положение. Преди няколко години бях в Москва, в управлението на Иван, и докато сновях по коридорите и решавах своите проблеми, на няколко пъти се сблъсках с вас. Веднага ми направихте впечатление и ви запомних, сторихте ми се ужасно строга, недостъпна и много красива.