Незаключената врата

Коротков благодари за подробната консултация, прихвана мълчаливо застаналата настрани Настя под ръка и я помъкна към колата.

— Е, какво, приятелко, май твоят Андрей Константинович не лъже, всичко е било, както го е разказал. Вземай телефона и се обаждай на Гмиря.

Борис Виталевич Гмиря изслуша Настя спокойно, без да я прекъсва, зададе няколко уточняващи въпроса, а после все така невъзмутимо заяви, че не е склонен да пусне задържания Ганелин, преди да получи резултатите от балистичната експертиза. Алармата на колата му може да се е задействала не защото някой е отварял вратата, а по съвсем други причини. А пистолетът да е бил в жабката именно защото там го е сложил самият Ганелин. И докато няма пълна яснота по този въпрос, Андрей Константинович ще остане в ареста.

— Ясно — унило констатира Настя, след като поговори със следователя, — чувства се могъщата ръка на нашия Афоня. Определено той е притиснал Гмиря. Интересно, какво ли му е наприказвал?

— Мога да споделя. — Коротков запали двигателя и потегли от паркинга. — Днес вече чух от него тази скръбна повест. Всичко се върти около завода за производство на лекарствени препарати. Частта от Подмосковието, в която е разположен заводът, се контролира от азербайджанската групировка на Едик Юсубов, по прякор Старшия. Този прякор му е даден специално за да не го бъркат с Едик Вахрамов. Вахрамов при тях е Младшия, а Юсубов — Старшия. И ето че между Старшия и Ганелин се зародили някакви неразбирателства. Дали Ганелин не платил достатъчно за „чадъра“, дали изобщо не платил, когато дошъл поредният срок, дали поискал отсрочка, а после отказал да изплаща лихвите, с една дума, някаква такава история. А знаеш ли с какво се слави в своите кръгове Едик Старшия?

— Ако ми кажеш, ще науча — отговори Настя, която много внимателно слушаше Коротков.

— Едик Старшия се слави с това, че никога не коли кокошки, които носят не само златни, а дори най-обикновени яйца, защото обикновените яйца също имат цена. Той, между другото, по-рано е носел и друг прякор — Счетоводителя. Всичко пресмятал, включително разходите за автобус. Така че Старшия сметнал, впрочем напълно разумно, че щом човекът не може да плати кеш, той може да отработи съответната сума с услуги.

— Ами да — кимна Настя, която вече се бе досетила накъде бие Коротков, — защо да плаща десет хиляди долара на килър, когато може да възложи на длъжник да го направи. И с какво Тимур Инджия е попречил на Едик Старшия? Нали момчетата разработваха това направление — Инджия не е имал общо с нито една групировка.

— Че не е имал, не е имал, но си е позволил нахалството да преспи с любимата любовница на Едик. Хем не просто е преспал, но и я е заразил с нещо неприлично. Естествено това дълбоко възмутило Едик. Разправят, че веднъж Едик си прекарвал времето приятно в ресторант в компанията на близки и съратници по борба, където наели цяла зала. А в съседната зала с две приятелчета гуляел Тимур. Любовницата на Старшия отишла, пардон, до тоалетната, поради което трябвало да мине през съседната зала, точно покрай масата, на която седял Тимур. Той почувствал как стрелите на Амур го пробождат силно в самото сърце и хукнал през хола подир момичето на своите мечти. Вече в какво точно странично помещение са се съвкуплявали, не знам, но и двамата доста се забавили. Не с час, разбира се, но не и с минута. Момата излъгала нещо патрона си, на което той, нали бил пиян, повярвал — дали нещо за диария, дали за скрофулоза… А след ден-два някой изпял на Старшия, че видели гаджето му заедно с Тимур точно по времето, когато тя, според легендата й, би трябвало да е седяла плътно на гърнето. И малко по малко работата се разнищила. Едик сменил физиономията на момичето, но не капитално, а разумно, та още да може да се използва — нали ти казвам, пресметлив човек. А за оскърбителя като нищо може да е поръчал убийството, това му е в характера.