Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Почакай, Юра, може да го е поръчал или ти със сигурност знаеш, че го е поръчал?
— Аз, приятелко, изобщо нищо не знам, освен факта, че Едик Старшия наистина съществува, че наистина контролира въпросната част от Подмосковието, където се намира заводът на Ганелин, и наистина има характер, какъвто ти описах. Всичко останало ми разказа нашият общ и пламенно обичан началник. И той си има източници.
— Но ти можеш да провериш всичко, нали? — настоя Настя.
— Бързо — не, не мога бързо. Нямам преки пътеки към Едик.
— А Афоня значи има… И откъде ли? В Москва е, кажи-речи, от вчера, а вече се е сдобил с източници в такава мощна групировка. Юра, как мислиш, може би Афоня наистина е добър агентурист, а? Може би има дарба и безпогрешен усет? Просто поради своята неприязън към него аз се старая да виждам само лошото, а не забелязвам качествата му.
— О, това е нещо ново — промърмори Коротков. — Вчера ти усвояваше ново ястие, а днес в главата ти се появиха нови мисли. Както казваше един от нашите лидери, важното е да започнеш. Какво ти става, приятелко?
Настя помълча. Беше минало съвсем малко време, откак днес бе разговаряла с генерал Заточни, а мисленето й вече се бе променило.
— Представи си, че те заведат в апартамент и ти кажат: ако искаш, остани и живей тук, ако не искаш — върви си. И те оставят там сам. За какво ще мислиш? — попита тя Коротков.
— Това какво е, тест ли? — В гласа му в равни пропорции се бяха смесили опасение, недоверие и любопитство.
— Не, обикновен въпрос.
— Ами ще се поогледам, ще помисля и ще реша дали да остана, или да си тръгна.
— А по-подробно? Какво може да те накара да си тръгнеш или да останеш?
— О, Аска, какво ли не! Какво се заяде сега? Може да не ми хареса цветът на стените или мебелите, или изгледът от прозореца. Или съседите да са прекалено шумни, да ми пречат да спя. Или да няма телевизор, а аз не мога да живея без телевизор.
— Ясно. А сега си представи, че са те завели в това помещение и са си тръгнали, като са заключили вратата. Не можеш да си тръгнеш. За какво ще мислиш на първо място?
— И по никакъв начин не мога да си тръгна, така ли?
— По никакъв. — Настя поклати глава, криейки усмивката си. — Такова е условието на експеримента.
— Тогава ще мисля как да оцелея в това заключено жилище. Ще проверя има ли продукти, работи ли телефонът. Ако нещо е повредено, ще мисля как да го поправя с подръчни средства.
— А ако мебелите не ти харесват или тапетите не са в цвят, който харесваш?
— Абе да вървят по дяволите! Нали и бездруго не мога да си тръгна, защо да обръщам внимание на глупости! Е, и какво следва от това? Защо са тези въпроси?
— Юра — направи пауза тя, извади цигарите от чантата си, — днес се видях със Заточни. Знаеш ли, че го свалят?
— Чух, че се канят, но още няма заповед. Защо?
— Ами затова. До днес бях сигурна, че всеки момент мога да отида при него, ако Афоня съвсем ме изтормози. Вратата не беше заключена, разбираш ли? А днес изведнъж научих, че не е така. Оказа се, че са заключили вратата — и аз не мога да отида никъде, ще трябва да мисля как да оцелея в това заключено жилище.
— Само недей да ме цитираш — ехидно забеляза Юра. — Още не съм станал класик. Значи ме излъга, приятелко? Кълнеше ми се, че никъде няма да ходиш в близко време, няма да ме зарежеш сам, а си въртяла очички, търсила си топло местенце. А аз, глупакът, ти повярвах, разчитах на теб!