Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Интересно, какво ли означава тази фраза? Правилно ли я разбра Настя?
— Три бутилки стигат ли? — предпазливо попита тя, опипвайки почвата.
— Аз да не съм ти хептен изпаднало пиянде — да се наливам сам и без мезе?
Значи, всичко е точно. Слава богу.
— А има ли там наблизо някакво заведение, та да поседнем като бели хора?
— Наблизо е… Почакай, ще уточня.
Гласът на Егоров зазвуча по-тихо, но въпреки това ясно се чуваше: майорът разговаряше с друг човек, застанал наблизо.
— Вадик, има ли на „Летунов“ някое прилично заведение? Защото, както виждаш, тука искат да ми се отблагодарят за нечовешката ми доброта… Абе тази сутрин взех за московчаните една кола под наем, трябва да я върна…
Мъжки глас прогъгна нещо в отговор, но Настя не различи думите.
— Слушай, московчанке, кантората се намира на улица „Летунов“, номер дванайсет, а на номер седемнайсет има една пивница. Тук моят колега ме уверява, че била напълно прилична, та именно там ще приема твоята благодарност. Значи, чакам те в седем вечерта пред номер дванайсет, ще върнем колата и ще отидем да ударим по две бири. Е, хайде, до довечера. Твоят човек ще дойде ли и той?
— Не знам, още снове насам-натам по работа. А трябва ли?
— Е, както стане. За мен е важно да успея да предам колата, кантората затваря в двайсет часа, ако закъснея, ще трябва да доплащам за втори ден. Да не си я одраскала нещо, а? Знам ви вас, женорята, как карате…
Настя пламенно увери майора, че всичко с колата е наред, няма и драскотина.
И ето че сега тя разбра защо Егоров бе нарекъл себе си глупак, а и нея беше определил така. Двамата трябваше да получат възможност, без някой да заподозре, да се срещнат и да си поговорят за професор Тарасевич. По всичко пролича, че разговорът се водеше в присъствието на същия онзи Вадим Хохлов, когото смятаха за човек на Баев.
Егоров направи необходимото срещата му с московските гости да изглежда като обикновено пийване с почти непознати хора без никакви общи интереси, които обаче искат да проявят учтивост един към друг. Виж, ако той, без да извърши подготовка, просто бе дошъл в хотела, че и се беше качил в стаята на Настя за ключовете от колата и се бе забавил при нея дори само половин час, един бог знае какво впечатление би произвело това. А и какви изводи биха си направили хората, които се интересуват от тях.
Тя отново се върна към методическото пособие за храненето на норките, като този път обръщаше внимание на посочените под линия имена на издателствата, в които бе публикувал Тарасевич. „Урожай“, „Наука“, „Висша школа“, „Клас“, специализирано списание по животновъдство… Нито едно от тях, освен „Клас“, не бе оцеляло след перестройката, във всеки случай не се бе запазило в първоначалния си вид. Ако професорът не бе публикувал след 1980 година, би било практически невъзможно да се намерят хора, които са работили в тези издателства и са го познавали. Виж, Научноизследователският институт по производство на ценни кожи, който според информацията в интернет бе взел под крилото си единственото оцеляло издателство, още работеше и дори имаше свой сайт. Именно в трудовете на този институт бяха публикувани много от разработките на Тарасевич. И точно там имаше известни шансове да се получи поне минимална информация. Ако някъде все още бяха останали хора, които помнят професора, то беше само там.
На сайта на института бе посочен телефонен номер, на който можеше да се обади… В Москва бяха с три часа назад, работният ден беше в разгара си, а до момента, когато тя трябваше да тръгне към улица „Летунов“, имаше достатъчно време.
Сметките на Настя излязоха верни. Младежта неохотно постъпва на работа в института — там плащат прекалено малко, и ако академичната наука някак оцелява, това е благодарение на изключителния ентусиазъм на възрастните учени, които упорито се отбраняват и продължават своите изследвания въпреки всичко. В Института по животновъдство доста бързо се намери човек, който прекрасно си спомняше професор Тарасевич и бе готов да разкаже за него на „журналистката от Перовска област, която подготвя материал за Вербицката ферма, където през последните години от живота си е работил известният учен“. Вярно, всичко, което успя да изясни, се отнасяше за периода до 1980 година. Но и то не беше малко.
След срещата с Егоров, на която успя да дойде и ядосаният и уморен Коротков, биографията на Аркадий Игнатевич Тарасевич се оформи що-годе отчетливо. Бил роден през 1915 година в Москва в семейството на учен биолог, през 1940-а завършил кожухарски институт в Балашиха със специалност „учен зоотехник“. Работил в голяма животновъдна ферма, която през войната била евакуирана в Сибир. Сфера на научните му интереси от самото начало били проблемите, свързани с храненето на животните, Аркадий Тарасевич се занимавал с това активно и задълбочено, много четял, постоянно експериментирал.