Сибирски тайни

В цеха за обработване на кожите винаги има хитрости и специални хватки, които позволяват, без да се засягат отчетите, да се „изчоплят“ от принадлежащите на държавата ценни кожи малки, но вкусни късчета. Няколко партийни и съветски ръководители на Перовска област получили по комплект кожи за палта, вследствие на което срещу професор Тарасевич моментално било повдигнато обвинение, завършило със съд и присъда: осем години лишаване от свобода за изнудване заради подкуп в особено големи размери.

Областното управление на изправително-трудовите учреждения обаче не получавало никакви комплекти от ценни кожи от ръководството на фермата и затова не страдало от прекален стремеж да пресилва репресиите по отношение на професора. След произнасянето на присъдата било взето решение да не бъде изпращан в лагер. Все пак бил заслужил учен, интелигентен, образован и приятен човек, при това немлад — Аркадий Игнатевич току-що бил навършил 65 години. Оставили го да излежава наказанието в Перовския следствен изолатор, направили го библиотекар там.

Именно в изолатора той се запознал с Дмитрий Голиков, осъден през 1983 година по няколко члена от кодекса на петнайсет години лишаване от свобода. Вероятно началникът на следствения изолатор, а може би и някой от областното управление на ИТУ е бил мислещ и лишен от злоба човек, защото и Дима Голиков бил оставен в същия изолатор: нали все някой трябва да мие подовете и да разнася чорбата по килиите.

Разбира се, предвид характера на престъплението Голиков бил подложен на съдебнопсихиатрична експертиза, която го признала за вменяем. Само че следователят ли, съдията ли, или пък някой в самия следствен изолатор забелязал, че момчето не е напълно „на себе си“. Кротък, спокоен, съсредоточен, муден човек. Обикновено наричат такива хора „темерути“ и „мухльовци“. Да го изпратят в лагер, би означавало да го обрекат на сигурна смърт. Извършеното от него, естествено, не будело съчувствие. И вината му била напълно доказана. Когато назначавал съдебнопсихиатрична експертиза, следователят нито за миг не се съмнявал в резултата и бил напълно сигурен, че ще открият сериозно психично разстройство, въз основа на което съдът ще го признае за невменяем и ще го изпрати на принудително лечение в психиатрична болница от закрит тип. Но след като получил заключението на експертите, той видял там съвсем друго: само „шизоидна психопатия“. И съдът не получил и най-незначителни основания да приложи спрямо подсъдимия мерки от медицински характер. Осъдили психично здравия Голиков на продължително лишаване от свобода. Но очевидно някой не пожелал да си сложи грях на душата и да прати не съвсем адекватното момче в лагер, а фактически — на сигурна смърт. Всъщност не било известно със сигурност дали Тарасевич и Голиков са се запознали в Перовския следствен изолатор. Но като нищо можело да е така. Нямало нищо друго общо между биографиите на тези двама души.