Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
В цеха за обработване на кожите винаги има хитрости и специални хватки, които позволяват, без да се засягат отчетите, да се „изчоплят“ от принадлежащите на държавата ценни кожи малки, но вкусни късчета. Няколко партийни и съветски ръководители на Перовска област получили по комплект кожи за палта, вследствие на което срещу професор Тарасевич моментално било повдигнато обвинение, завършило със съд и присъда: осем години лишаване от свобода за изнудване заради подкуп в особено големи размери.
Областното управление на изправително-трудовите учреждения обаче не получавало никакви комплекти от ценни кожи от ръководството на фермата и затова не страдало от прекален стремеж да пресилва репресиите по отношение на професора. След произнасянето на присъдата било взето решение да не бъде изпращан в лагер. Все пак бил заслужил учен, интелигентен, образован и приятен човек, при това немлад — Аркадий Игнатевич току-що бил навършил 65 години. Оставили го да излежава наказанието в Перовския следствен изолатор, направили го библиотекар там.
Именно в изолатора той се запознал с Дмитрий Голиков, осъден през 1983 година по няколко члена от кодекса на петнайсет години лишаване от свобода. Вероятно началникът на следствения изолатор, а може би и някой от областното управление на ИТУ е бил мислещ и лишен от злоба човек, защото и Дима Голиков бил оставен в същия изолатор: нали все някой трябва да мие подовете и да разнася чорбата по килиите.
Разбира се, предвид характера на престъплението Голиков бил подложен на съдебнопсихиатрична експертиза, която го признала за вменяем. Само че следователят ли, съдията ли, или пък някой в самия следствен изолатор забелязал, че момчето не е напълно „на себе си“. Кротък, спокоен, съсредоточен, муден човек. Обикновено наричат такива хора „темерути“ и „мухльовци“. Да го изпратят в лагер, би означавало да го обрекат на сигурна смърт. Извършеното от него, естествено, не будело съчувствие. И вината му била напълно доказана. Когато назначавал съдебнопсихиатрична експертиза, следователят нито за миг не се съмнявал в резултата и бил напълно сигурен, че ще открият сериозно психично разстройство, въз основа на което съдът ще го признае за невменяем и ще го изпрати на принудително лечение в психиатрична болница от закрит тип. Но след като получил заключението на експертите, той видял там съвсем друго: само „шизоидна психопатия“. И съдът не получил и най-незначителни основания да приложи спрямо подсъдимия мерки от медицински характер. Осъдили психично здравия Голиков на продължително лишаване от свобода. Но очевидно някой не пожелал да си сложи грях на душата и да прати не съвсем адекватното момче в лагер, а фактически — на сигурна смърт. Всъщност не било известно със сигурност дали Тарасевич и Голиков са се запознали в Перовския следствен изолатор. Но като нищо можело да е така. Нямало нищо друго общо между биографиите на тези двама души.
Аркадий Игнатевич бил освободен, след като излежал две трети от присъдата. Не пожелал да се върне в Москва: обидил се и на жена си, която поискала развод веднага щом го осъдили за втори път и дори не дошла да поговори с него, да изслуша обясненията му; и на колегите си, които не се застъпили за професора и веднага повярвали, че Аркадий Тарасевич е корумпиран и способен на шантаж човек. Общо взето имал основания да се обиди…
През времето, когато Тарасевич бил в следствения изолатор и раздавал книги на подследствени и подсъдими, се случили доста промени. Умрял Брежнев, настъпила епохата на Андропов, после епохата на Черненко, а когато професорът бил освободен, вече се извършвала перестройката на Горбачов. Ръководството на Перовска област се сменило неведнъж през тези години, а покрай него се сменяли и ръководителите на предприятия и учреждения. Сега съвсем други хора командвали Перовската животновъдна ферма и Аркадий Игнатевич нямал никакви лични претенции към тях. И започнал работа там, за да продължи с единственото, което му било интересно в този живот: да изследва, да изучава и експериментира, за да разработи оптималната и при това най-достъпна в ресурсно отношение диета за животните с ценни кожи.