Сибирски тайни

Животновъдство… Професор… Съвсем наскоро Настя бе чула тези две думи заедно.

— Голиков не спомена ли името на стареца?

— Май да… Ама вече не си спомням. Толкова години минаха… Главата ми е заета с друго.

— Тарасевич?

Очертаните с черен молив вежди на началничката излетяха нагоре, в помръкналите й очи се мярна нещо като пламъче.

— О, права сте — учудено проточи тя. — Наистина Тарасевич. Сега се сетих. Познавате ли го?

— Уви — въздъхна Настя. — И той е починал. Както казахте, преди десетина години. И никой друг ли не е посещавал Голиков?

— Идваше един мъж малко преди смъртта на Дмитрий. Два или три пъти. Представи се за роднина. Дали беше съпруг на братовчедка, дали нещо друго, не беше близък роднина. Но не улучваше периоди на ремисии, така че Дмитрий дори не го познаваше. Този човек се отбиваше при мен, интересуваше се от здравето на Голиков. Още първия път му казах, че няма да успее да разговаря с Дмитрий, че той живее в свой свят. Ала мъжът все пак искаше да опита и заедно влязохме в стаята, но Голиков изобщо не реагира. После идваше отново, но пак не успя.

— А дали ще си спомните името му?

— Името… — Началничката се замисли. — Ами то трябва да е написано в дневника със смъртните актове. Той получи акта и прибра тялото, този роднина. Каза, че ще го погребе, защото Голиков няма по-близки. Смятате ли, че е престъпникът, за когото пишете статия?

— Надявам се — усмихна се Настя. — А дневникът в архива ли е?

— Не, при мен е. Тези дневници съществуват дълго, нали смъртността при нас не е висока, пък и обитателите са малко, един дневник ни стига за няколко години. Сега ще видим.

Докато началничката вадеше от касата дебелия дневник, в кабинета донесоха личното дело на Дмитрий Голиков.

— Ето, намерих го. — Пръстът й се спря на един от редовете. — Пьотър Сергеевич Ворожец е получил от нас смъртния акт.

Добрият честен Петя Ворожец… Лично е дошъл, на никого не е възложил тази задача. Навестявал е стария си приятел, дори се е погрижил за погребението. Представил се е като роднина, за да му разрешат да вземе тялото без излишни въпроси. Настя знаеше от опит, че в такива случаи никой не проверява много-много. Интересно, дали другите двама, Смелков и Баев, са знаели, че той идва тук? Самите те не са благоволили, но един вид са делегирали Петенка „от името на целия колектив“… Но защо едва напоследък? Ами по-рано? Не са ли знаели, че той е в интерната? Или какво?

— Каква беше причината за смъртта?

Началничката извади от папката с личното дело медицинския картон, бързо го прелисти.

— Остра сърдечна недостатъчност.

— Без никакви съмнения?

— Без никакви. Голиков дълги години е страдал от миокардиодистрофия, е, имало е и полиорганна недостатъчност. В анамнезата му е отбелязана алкохолизация от четиринайсетгодишен. Неговият роднина също не се усъмни, нямаше и намек за нещо криминално. Ето, вижте, в медицинския картон имаме заявлението на Ворожец, че моли да му бъде предадено тялото за погребение без патологоанатомично изследване, защото няма претенции към лечението и не се съмнява в диагнозата. Когато диагнозата е доказана, не е задължително да се прави аутопсия. А в случая с Голиков е напълно доказана, в медицинския картон са налице всички документи от болницата, където неведнъж е бил хоспитализиран. Ама този Ворожец наистина ли е такъв страшен престъпник? Били са заедно в затвора с Голиков? Тоест той ни е излъгал, че е роднина? — разтревожено попита началничката.