Сибирски тайни

За съжаление, опасенията й напълно се потвърдиха. Името на професора се срещаше само в списъци за литература и в препратки към учебната и научната литература по животновъдство. Тези трудове бяха написани в периода 1958-1980 година, особено активно ученият бе работил и публикувал след 1963-а, беше автор не само на многобройни статии и методически препоръки, но и на учебници и монографии. След 1980 година — нито една публикация. А нали Тарасевич е бил жив още почти четвърт век… Леонид Иванович говореше, че ученият е бил съден. Вероятно именно там беше работата.

От любопитство Настя реши да прочете нещо от текстовете, в които се споменаваха трудовете на Тарасевич. Избра едно пособие, озаглавено „Хранене на животни с ценни кожи с храна с клетъчно съдържание“, но след петнайсетина минути изпиука телефонът: беше дошло ново съобщение. Тя погледна дисплея и недоумяващо изхъмка. Отново Егоров се бе изразил епистоларно! А когато отвори текста, здравата се изненада: „Аз съм глупак. И ти си същата. Ще звънна. Съгласи се“.

От четирите кратички изречения въпроси не будеше само третото, обещанието да се обади. Защо Виктор бе нарекъл себе си така оскърбително? Сбъркал ли е в нещо, неправилно го е оценил? Или нещо не е забелязал, не е разбрал? И защо тя, Настя Каменская, е същата, с други думи излиза, че и тя е глупачка? Къде е нейната грешка? И най-сетне, с какво трябва да се съгласи? Май излиза, че майор Егоров й е направил някакво неустоимо предложение, от което тя е имала неблагоразумието да се откаже…

Отначало се разстрои, после се нервира, обади се в ресторанта и помоли да й донесат кафе. Какво по-добро в такава ситуация от едно горещо кафе с вкусен десерт? Настя и за миг не забравяше за зоркото и вероятно платено от някого внимание на персонала към нея и Коротков. Затова затвори страницата с текста по животновъдство, отвори сайта на Министерството на транспорта и постави лаптопа така, че човекът, който щеше да донесе поръчката, да го види добре. А за всеки случай затрупа и малката масичка с първите попаднали й схеми и планове. В резултат на тези манипулации се оказа, че просто няма къде да се поставят подносът с кафето и чашката, да не говорим за десертите, които очакваха своя час в минибара. Сервитьорът търпеливо стоеше с подноса в ръце, докато Настя се щураше и разместваше документите на масата, за да освободи някакво местенце. Тя гледаше да остава с гръб към него и не повдигаше очи, за да не притеснява младежа, давайки му възможност спокойно да разгледа и книжата, и включения компютър.