Сибирски тайни

— Интересно, какво ли щеше да стане, ако онзи, който остана прав, бе помолил другия да му отстъпи мястото?

— Щяха да го пратят по дяволите — прошепна в отговор Настя. — Но всъщност това е любопитно явление, прав си. Съществува едно такова нещо — опашката. Хората, които застават на нея, един вид се договарят за реда, по който имат намерение да получат дадена услуга. Ала винаги се намират такива, които се опитват да заобиколят реда. Това възмущава всички, може да избухне конфликт, стига се дори до сбивания. Но когато заставаме на опашка, ние предварително сме подготвени някой да поиска да наруши реда. Виж, със заемането на място за сядане ситуацията е съвсем друга. На никого дори не хрумва да помоли да му отстъпят място. Нямам предвид ситуация, когато мястото е нужно на старец, инвалид или жена с дете, или бременна. Тогава всичко е ясно и не е нужно те да молят, често и без това им отстъпват. Ала така, както стана сега: двама мъже, на приблизително еднаква възраст, и двамата здрави и прави, или две жени връстнички…

Тя се запъна. Мярна й се някаква мисъл и веднага изчезна. Тревожна, неоформена мисъл.

— Та какво за жените връстнички? — нетърпеливо попита Коротков, на когото беше все едно за какво ще говорят, стига това да отдалечава болката и страха от зъболекарските инструменти.

— Социалната норма е „който е дошъл пръв, заема мястото“ — промърмори Настя, докато се опитваше да улови изплъзващата се мисъл.

Тя си спомни в коя книга бе чела това и разбра, че внезапното тревожно чувство бе свързано именно с тази книга. Но кое беше важното тук? Социалният психолог Стенли Милграм… Осемдесетте години… Бил направен следният експеримент. На група студенти предложили да влязат в метрото и да молят седнали хора да им отстъпят мястото си. Учтиво, но настойчиво. Резултатите от експеримента показали, че около половината от хората, към които се обръщали с подобна молба, спокойно ставали и отстъпвали. Ала много по-важен се оказал един друг извод: най-трудно на студентите било не да накарат непознати хора да изпълнят молбата, а да съберат смелост да се обърнат към тях и да я произнесат. Това означавало, че социалната норма „който е дошъл пръв, заема мястото“ се е вкоренила у хората толкова дълбоко, че нарушаването й изисква значителни волеви усилия.