Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Не — потиснато отговори Настя. — Пьотър Сергеевич Ворожец е уважаван човек, бизнесмен. Никога не е бил в затвора с Голиков. Били са приятели от детинство. Наистина ви е излъгал, но не е целял нищо лошо. Просто аз нямам късмет. Той не е човекът, който ми трябва.
Значи, Дмитрий Голиков е „пишел докторска дисертация за Отечествената война от 1812 година“… Може ли от това да се направи извод, че той си е водел някакви записки? Те може да се окажат обикновено натрупване на думи или полудетски рисунки, но все пак, колкото и изопачен да е бил микрокосмосът на болния, едва ли в него глаголът „пиша“ означава „разхождам се“.
И Анастасия Каменская отново се върна в общежитието. Този път я интересуваха санитарките. Но се оказа, впрочем както и почти навсякъде, че те не достигат и вече от много години самите болни почистват и разтребват помещенията. Онези, които са що-годе във форма. И дори им начисляват някакво заплащане за това.
Катя, едра висока жена на неопределена възраст с гладко неподвижно лице и леко дръпнати очи, кимна утвърдително, когато я попита спомня ли си Дмитрий Голиков. И изрече с неизразителен глас:
— Дима.
— Ти ли чистеше в стаята, където живееше той?
Отново кимване.
— Катя чистеше там. Хубаво чистеше.
— Той имаше ли някакви книжа? Тетрадки, бележници? Записваше ли нещо?
— Кутийка. Дима си играеше с кутийка.
— Каква кутийка?
— Кутийка. Красива кутийка.
— А книжа? Имаше ли книжа?
— Не. Не знам. Кутийка.
— Спомняш ли си как умря Дима?
И отново кимване.
— Падна. Лошо падна.
— Ти ли събра вещите му?
— Да. Катя ги събра. Хубаво ги събра.
— И къде ги занесе? Къде са те сега?
— Той ги взе.
— Кой?
— Той ги взе. Да погребе Дима. Дима добър. И той добър. Даде ми бонбони. Много.
— Катя, спомни си, моля те, какво взе той. Какво имаше там? Папки? Пакети? Книги? Какви вещи имаше Дима?
— Кутийка.
— Ще ми покажеш ли стаята, в която живееше Дима?
Катя мълчаливо кимна и закрачи към втория етаж. Сградата отдавна се нуждаеше от ремонт, в стените зееха рани от откъртена мазилка, а стъпалата на стълбището бяха така протрити, че Настя трябваше постоянно да гледа в краката си, за да не се подхлъзне. Насреща им по коридора вървеше медицинската сестра, с която Настя вече бе разговаряла. Вероятно бе решила, че не е заработила напълно съдържанието на плика, защото веднага спря и с готовност попита:
— Да ви помогна с още нещо?
— Исках да науча дали Голиков е водел някакви записки. Може би в тях има нещо свързано с човека, който ме интересува. Вие споменахте как той е смятал, че извършва някаква научна работа, че пише дисертация…
Момичето отрицателно завъртя глава:
— Нищо такова не съм виждала. Нито веднъж не е записвал нещо пред мен. Просто си седеше на леглото и гледаше в стената или към прозореца. Или играеше с кутийката. Имаше една кутийка, малка една, и в нея — някакви дреболии. Разглеждаше ги, вадеше някои, опипваше ги, подреждаше ги на леглото, после отново ги събираше и ги поставяше в кутийката. Нищо друго не съм виждала у Голиков.
Значи, наистина е имало кутийка… Но това някак не приличаше на тайна, заради чието опазване е можело да убият главната редакторка на телевизионна програма Милюкова. Впрочем, ако в нея е имало нещо ценно…
— Не си ли спомняте какви точно дреболии имаше в кутийката? — с надежда попита Настя медицинската сестра.
— Ами съвсем незначителни неща. Пластмасова шнола с някакво цвете, малка снимка, още нещо подобно… Сигурно ги е намирал на пътя, когато е излизал да се разхожда, после си играеше с тях.
— Тоест не бяха скъпоценности, някакви украшения?
— Ама моля ви се! — окръглиха се очите на медицинската сестра. — Веднага щяхме да забележим. Ако някой притежава скъпоценности, те обикновено се съхраняват при администрацията. Разбира се, понякога болните не искат да дават ценните си вещи на съхранение, имаме и специални шкафчета, където могат да ги държат. Ала ние винаги знаем кой какво притежава. Нали разбирате, за това трябва да се внимава, представете си, че някой има нож или нещо друго опасно?