Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Пак несполука. Е, добре де. Професор Тарасевич, който е посещавал Голиков — и това не е малко. Настя реши да си тръгва. Ако Витя Егоров се заинтересува от информацията за кутийката, може да дойде лично и да направи опит да поразпита хората, които са живели в една стая с Голиков. Именно да опита, защото едва ли е разумно да се разчита на информация, получена от психично болен човек. Разбира се, ако изобщо успее да я получи, което само по себе си е под голям въпрос.
Така де, какво може да е свързвало доктора на науките, професор Тарасевич с един психично болен насилник и убиец? Тарасевич, както разказваше животновъдът Леонид Иванович, е бил близък с ветеринарния лекар, когото намерили убит миналата година. Това можем да разберем. Хората работят заедно, имат общи интереси — и практически, и научни. Но Тарасевич и Голиков… Никак не се връзва.
И тримата не са между живите. Двама от тях са починали по естествени причини, един — от насилствена смърт. Двама са се трудели в животновъдната ферма, третият не е работел никъде, отначало е бил в затвора, после се е лекувал в психиатрична болница, сетне е живял в психо неврологичен интернат. Двама са имали висше образование, третият е изкласил само до десети клас в общообразователно училище. Двама са кореняци от Вербицк, третият — професор Тарасевич — е роден на друго място, ако Леонид Иванович не греши. Колкото и да се ровеше Настя Каменская в известните й факти и обстоятелства, нито едно от тях не обединяваше тези трима мъже на различна възраст.
Значи, просто търси не където трябва. Или не каквото трябва. И изобщо не е ясно какво търси и защо. Тя просто изпълнява молбата на Виктор Егоров.
Егоров изслуша по телефона нейната информация без особено въодушевление, но каза, че ще поразпита за професора, имал един човек във Вербицката ферма.
— Може нещо да е свързано с Перовската ферма — напомни Настя. — Възможно ли е Голиков да е имал нещо общо с нея?
— Ще видим това — равнодушно отговори майорът.
На Настя й стана неприятно и някак обидно. И то не защото резултатите от извършената работа не пробудиха интереса му, тъкмо това си е нещо обичайно. А понеже беше налице абсолютно неразбираема ситуация, по-сладка за разнищване от най-сладкото бонбонче. Между другото, за бонбонките…
Нали тя искаше сутринта, когато вземаше колата, да попита Егоров как е минала срещата на Загребелни със следователката. Впрочем в този момент той може още да не е знаел това. И ако у следователката се породят някакви съмнения в правотата на старши оперативния работник, тя трябва да попита мъжа, който си иска куфара, за старата хартийка от бонбона „Брезова горичка“. И да види как той ще се оплете в обясненията каква е тази хартийка, откъде се е взела и защо се съхранява в затворено с цип отделение на старото портмоне. А между другото, знае ли той изобщо, че хартийката се пази точно там?
Но размишленията за психо неврологичния интернат, Дмитрий Голиков и неговите засега неизяснени отношения със стария професор Тарасевич напълно бяха изместили от мислите на Настя и куфара, и неговия мним собственик. Добре де, както и да е, тя не се занимава с убийството на бездомника, а с убийството на Камила Милюкова.
Тя паркира колата пред хотела, както се бяха разбрали с Виктор. Вечерта той ще дойде, когато се освободи, Настя ще му даде ключа и той ще върне автомобила във фирмата за коли под наем. Обади се на Коротков, получи указание да „се храни самостоятелно“, защото той има още много работа, с удоволствие се разходи през две пресечки до италианското заведение, което бе забелязала още сутринта, изяде една зелена салата и огромна порция спагети, изпи чашка кафе с тирамису, оцени по достойнство кухнята и помоли да й опаковат за вкъщи няколко десерта. Чантата с багажа й бе останала в колата на Коротков, но тя предвидливо бе взела със себе си лаптопа. И сега, поставен в специална чанта, той доста тежеше на рамото й, на другото рамо висеше дамската чанта, а в ръцете носеше завързаните с капроново въженце три кутии с десерти. „Като товарен кон съм — позасмя се наум Настя и веднага се поправи: — По-точно — като стара кранта.“
В хотелската стая се преоблече, седна зад бюрото и включи компютъра. Трябваше да опита да намери каквито и да е сведения за професор Тарасевич или поне някакво споменаване на името му. Разбира се, не хранеше големи надежди, защото професорът беше починал отдавна, когато още нямаше изградени навици интернет да се използва широко за запазване и предаване на информация. Но все пак…