Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
След войната Тарасевич станал главен зоотехник в голям животновъден совхоз. Но кариерата му внезапно секнала: през 1948 година почти 80% от поголовието измряло от неизвестно заболяване. Незабавно арестували Тарасевич: намерили се ентусиасти, които съобщили „където трябва“, че главният зоотехник експериментирал с фуражите и добавките, „един дявол знае какво добавяше и смесваше там, само той е изтровил животните, това интелигентско изчадие“. Съдът бил бърз и строг. Аркадий Тарасевич бил вкаран в затвора за вредителство.
Амнистията след смъртта на Сталин позволила на Аркадий да излезе на свобода, а скоро се разбрало, че за смъртта на поголовието бил виновен ветеринарният лекар на совхоза, който поради нехайство допуснал заразяването на животните с гана. Тарасевич бил реабилитиран, клеймото „вредител“ било свалено от него, но незнайно защо не посмели да го назначат за главен зоотехник, така че той продължил да работи вече на длъжност зоотехник в цеха за хранене. И отново се заел със своите изследвания и експерименти. Като задочен аспирант в Института по ценно зверовъдство събирал материал за дисертация, а през 1962 година успешно я защитил и станал кандидат на науките. След това напуснал работата в совхоза и постъпил в НИИ по ценно животновъдство като старши научен сътрудник в отдела по хранене. Отделът бил голям, около 30 научни сътрудници плюс биохимична лаборатория, в която се трудели още 11 души, научен потенциал от най-висока класа, изследванията се провеждали с пълна сила. Аркадий Игнатевич пишел и публикувал много, през 1972 година защитил докторска дисертация, през 1975-а станал професор. Не само водел изследователската работа, но и преподавал и осъществявал научното ръководство на аспирантите…
Тази достойна във всяко отношение кариера на запален учен трябвало да има и достоен завършек. Само че на всичко бил сложен край през 1980 година с „повикване“. За краткост така наричали официалната покана на учените от института да окажат научно-консултативна практическа помощ в животновъдните совхози, когато там възниквали някакви проблеми, които те не можели да решат сами. В случая повикването последвало, както пишело в документа, във връзка с повишена смъртност при поголовието: животните незнайно защо умирали много по-често от обикновено. В отговор на повикването, отправено от Перовска област, изпратили Аркадий Игнатевич. Нещастието се случило в Перовската ферма.
Тарасевич в буквалния смисъл на думата запретнал ръкави, облякъл специалните дрехи и аутопсирал поред трийсет трупа на умрели животни. Това, което видял, му позволило да направи извода веднага: повишената смъртност била свързана с хранене с некачествен фураж. При приготвянето го направили прекалено течен и решили да го сгъстят с рибено брашно. До този момент всичко било правилно и нямало никакви нарушения, така се постъпвало навсякъде. Само че в Перовския совхоз ръководителят на фуражния цех допуснал непростимо нехайство, давайки на работниците рибено брашно от крил, което съдържа по-голямо количество хитинови люспи, а това довело до нараняване на слизестата ципа на стомашно-чревния тракт на животните. Норките умрели от остър ентерит.
Професорът започнал да пише заключението, но изводите на учения консултант никак не харесали на ръководството на совхоза. Ценните кожи са валута, а валутата — това е държавната хазна. Нехайството, причинило свръхнормативна смъртност при норките и довело до щети за държавата, можело да има лоши последствия: мъмрене по партийна и служебна линия, ала и уволнение на директора, и съдебно дело, че и реална присъда. Предложили на Тарасевич пари.
Ако ги бил взел, научната му кариера щяла да продължи до достоен завършек. Но той отказал. И нещо повече, влязъл в непримирим конфликт с ръководството. А то, за разлика от професора, било хитро и коварно и Аркадий Игнатевич не успял и да се огледа, когато се оказало, че не на него предложили да фалшифицира заключението срещу подкуп, а самият той изнудвал срещу подкуп. Аутопсиите на животните били извършени с нарушения, тези нарушения не позволили да се направят достоверни изводи за причините за повишената смъртност при норките. Затова професорът буквално шантажирал ръководството на совхоза, като заплашвал, че ще напише „лошо“ заключение, ако не платят на него, поканения от Москва специалист. Според инструкцията аутопсията трябвало да се извършва в специално помещение във ветеринарния пункт, но навсякъде, стига времето и климатичните условия да позволявали, масата за аутопсии се изнасяла навън. Това не бивало да се прави. Но всички го правели. И в Перовската ферма в горещия летен ден консултантът аутопсирал труповете точно така, на чист въздух.