Кралят на казиното

Колата спря до четиринайсететажен блок.

— На кой етаж живееш?

— На последния.

Апартаментът на Придорогин беше тристаен, с малък балкон и просторна ложа, облицована с дървена ламперия и украсена с големи саксии с кичести декоративни растения.

— Вечнозелени ли са? — попита Павлов, като докосна с пръст твърдите листа.

— Донесох ги от Израел. От Йерусалим. Мислех, че няма да се хванат, а я гледай как избуяха!

На ложата имаше бамбукова масичка с плетени столове.

— Тук ще си пием! — реши Павлов.

— Харесва ли ти?

— Чудесно е, същински рай!

— Ей сега ще подредим масата.

— Юра, нека взема един душ с твое позволение.

— Добре, Толик, върви да се изкъпеш.

Горещите струи вода го ободриха и той сякаш започна да гледа на положението си някак отстрани. Да приемем, че експлозията е работа на Саргачов. Как би постъпил той, Павлов, ако е на мястото на Валера и при него дойде полковникът от ФСБ? Би довел работата докрай, би го премахнал като ненужен, използван реквизит. Кой знае, може пък китаецът да е получил заповед не само да взриви получателя, но и цялата оперативна група? Наистина, в къщата му не откриха взривно устройство, но обискът съвсем не бе професионално извършен — както си е редно, със специална апаратура, кучета и опитни сапьори. Не очакваха, не предвидиха това произшествие. А може би китаецът е решил да пожали живота на младите оперативници? Отнесе тайната в гроба си и вече никой не е в състояние да узнае истината. Не, не бива да ходи при Саргачов. Ами ако отиде направо при Лариса, уважаемата вицепремиерка? В края на краищата тя му е задължена за главозамайващата си кариера. Но, естествено, те са в комбина със Саргачов, нали са мъж и жена, за всичко са се разбрали, всичко са обмислили и са стигнали до решение. Внезапно си спомни нощта, когато й предложи да преспи с лидерите на демократичните движения, спомни си и как тя плака и рида, а после си отиде въпреки неговите настоявания да остане. Да, именно след онази нощ те вече нито веднъж не спаха в едно легло. Жените са злопаметни, да не говорим за Лариса. Тя не е забравила това оскърбление и ще си отмъсти. Ще издаде заповед и няма да го допуснат дори да припари в кабинета й, ако ли пък го пуснат — жив няма да си иде. Всъщност той си има закътани местенца, където може да изчака, да преживее, изобщо да изчезне за дълго време, а после току-виж положението се оправило. Няма да оставят генерал Пестов в ръцете на Самсонов, сигурно вече се е вдигнал шум. А ако излезе на свобода, Пестов непременно ще намери начин да го оневини. И още една мисъл като мълния проблесна в съзнанието му. Да действа с контрафалц, да отиде в кабинета на Самсонов и да си признае вината, да прати по дяволите и вицепремиерката, и Саргачов, и генерал Пестов, да разкрие каналите, по които се внасят наркотици в Русия, да се разкае за обиколката в чужбина с Робърт Уест… Робърт Уест! Андрей Андреевич Василиев! Ето кой може да го спаси! Павлов дори се оживи при тази мисъл, а когато излезе от банята, отиде на ложата и видя масата, отрупана с червен хайвер, лъснало в мазнина филе от пушена риба и проблясваща бутилка водка, настроението му съвсем се повиши.