Пазачът на фара [bg]

Тонът на Патрик бе горчив, но Ерлинг като че не регистрираше нищо друго, освен собствената си критична ситуация.

– Трябва да приема разговорите, естествено – каза той и се завъртя объркано в стола си. – Трябва да овладеем ситуацията, но наркоман в общината... как, за бога, бих могъл да обясня това?

Патрик и Йоста осъзнаха, че няма да могат да проведат смислен разговор с него, така че се изправиха.

– Бихме искали да поговорим и с останалите – каза Патрик.

Ерлинг погледна нагоре, без да може да фокусира погледа си.

– Да, разбира се. Говорете. А сега, ако ме извините, трябва да отговоря на повикванията – каза той и избърса челото си с носна кърпа.

Те излязоха тихо от стаята и почукаха на съседната врата.

– Влез – изчурулика Гунила, очевидно неподозирайки какво се случва отвън.

– Може ли да разменим няколко думи? – попита Патрик.

Гунила кимна весело. После лицето й притъмня.

– Ох, седя и се смея, а вие сигурно сте тук заради Матс, предполагам? Да не сте открили нещо?

Патрик и Йоста не бяха сигурни как да обяснят защо са дошли. Спогледаха се и седнаха.

– Имаме още няколко въпроса за Матс – каза Йоста, пристъпвайки нервно от крак на крак.

В действителност знаеха твърде малко, за да могат да зададат смислени въпроси.

– Ами питайте – каза Гунила и се усмихна.

Тя като че беше от онези хора, които винаги са непоносимо позитивни и щастливи, помисли си Йоста. Не би искал да е около нея в седем сутринта, преди да е изпил първата си чаша кафе за деня. За щастие, скъпата му покойна съпруга споделяше лошото му сутрешно настроение и двамата можеха спокойно да си недоволстват в ранни зори.

– Вчера няколко ученици бяха откарани в болницата, след като опитали намерен от тях кокаин – каза Патрик. – Може би си разбрала за това?

– Да, ужасно. Но чух, че всичко е наред.

– Да, момчетата ще се оправят. Но се оказа, че случката има отношение към нашето разследване.

– Отношение? – повтори Гунила, местейки пъргавия си катеричи поглед между Патрик и Йоста.

– Да, открихме известна връзка между Матс Сверин и кокаина, който децата са намерили.

Патрик сам чуваше, че звучи твърде формално, както правеше винаги, когато се чувстваше смутен. А сега бе точно така. Но беше по-добре колегите на Матс да чуят от тях, отколкото да го прочетат във вестника.

– Не разбирам.

– Ами смятаме, че Матс може да е имал някакъв досег с кокаина – каза Йоста, забил поглед в пода.

– Матс? – каза Гунила, а гласът й леко изтъня. – Не, да не би да имате предвид, че Матс...?

– Още не знаем нищо за обстоятелствата – поясни Патрик. – Именно затова сме тук. Искаме да те попитаме дали се сещаш за нещо странно около Матс.

– Нещо странно? – повтори Гунила и Патрик забеляза, че тя започва да се разстройва. – Матс беше най-милият мъж, когото познавам, и в никакъв случай не мога да си представя, че... не, това не може да е вярно.