Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Вдигнах поглед. Лицето на Грант не издаваше нищо, но виждах как слуша внимателно всяка дума. При следващата част от историята трябваше отново да отместя поглед.
— Един ден той намери информатор, който можеше да издаде всички планове за предстояща мащабна атака срещу някои аланзанци. Човекът бе готов да проговори, но искаше и мен заедно с подкупа си. Каза, че бил готов да съобщи на групата на баща ми всичко, което знаел, в замяна на една нощ с мен. И баща ми беше готов да направи сделката.
Грант рязко се изправи с невярващо изражение:
— Как би могъл някой да застави дъщеря си да направи това?
Свих рамене:
— Борбата срещу несправедливостта беше делото на живота му. И не може да се каже точно, че ме принуди да го направя. Но натякваше. Каза ми, че това било дребна жертва в сравнение със страданията на аланзанците. Че щяло да свърши бързо и било почти същото като онова, което вече бях правила. Само дето… този път не изпитвах безразличие. Страхувах се, но освен това се чувствах виновна. Не исках да го разочаровам или да предам каузата. И почти отстъпих…
— Почти. — Грант се хвана за думата.
— Тогава Лонзо научи. Той също винаги беше следвал баща ни безпрекословно. Но това го пречупи. Пречупи всички ни. Баща ми ме нарече страхливка. Лонзо обвини баща ми, че ме продава като стока. Спорихме цяла нощ. Крещях. Плаках. А на сутринта с Лонзо си тръгнахме. Пътят на баща ни вече не можеше да е наш. Той отиде в Белсия и почина скоро след това.
— Мирабел… Иска ми се да ми беше казала за това по-рано.
Най-накрая го погледнах в очите и почувствах горчива усмивка по устните си.
— Защо? Защото винаги сме толкова откровени по отношение на чувствата и тайните си, Грант? Дори не съм сигурна защо ти казах сега. Предполагам, за да обясня защо съм тук и защо трябва да освободя Лонзо от обвързващия го договор. Макар да предполагам, че самата аз станах нещо като слугиня, обвързана с договор, в Бляскавия двор.
— Не. Останала си вярна на семейството си. Имаш семейство. Подобрила си образованието си. Ще се движиш във висше общество. — Той зарея поглед нататък, но имаше същото измъчено изражение, както докато говорех за баща си. — Баланкуанците биха те похвалили, задето си се издигнала.
— За… престиж ли говориш?
— По-сложно е. Статутът определя мястото ти в обществото. Стойността ти. — Тръгна през стаята и спря на няколко стъпки пред мен. — Знаеш ли как е баланкуанското ми име? Не онова, с което ме нарича Айана — а онова, с което съм роден. Агамичи. Означава „без сянка“.
— Без сянка — повторих. Беше иронично, защото наричаха агентите от „Макгру“ мъже сенки, но не го казах.
— Само един звук го отличава от акамичи. Това значи „без положение“. Тази прилика е преднамерена. Моят чичо ми дал име и си мислел, че проявява остроумие. Сред баланкуанците всякакъв социален ред, всички отношения… са изградени около статута. Да нямаш такъв, е най-лошото, което може да се случи на човек. А едно незаконородено дете от смесена раса притежава много малко.
— Но ние не сме сред баланкуанците. — В гърдите ми се надигна вълна от емоция, много подобна на онази, която изпитах в момента, когато открих белега му. Преборих се с порива да протегна ръка към него.
— Няма значение. Във всяко отношение все още съм призрак. Нямам народ, нямам дом, нямам велики дела. Но съм го приел — добави той. — Ако нямам нищо, тогава не мога да го изгубя.
— Но ти имаш много — възкликнах. Състраданието още пламтеше в мен, но не можех да сдържа шока си. — Ти имаш дом. Имаш хора. Сайлъс и Айана те обичат и ти ги обичаш — виждала съм го. Създаването на такова семейство е голямо постижение. Също и работата, която вършиш. Виж колко твърдо си решен да разбиеш заговора! Струва ми се, че си богат по положение.
— Защото не разбираш какво значи обществено положение — каза той с изнурен тон.