Виелица на сенките [bg]

Архитектурата на залите от осмо ниво отново се промени кардинално. Грубостта и небрежността на гранита изчезнаха, отстъпвайки място на невероятната изразителност и изящество на среброто и мрачното спокойствие на черния мрамор. Всяка зала беше съкровищница, среброто тук би било достатъчно за пет замъка. Прекрасни сребърни вложки в черните мраморни колони, изумително красиви скоби за факли, балкони на второ ниво, изработени от съвсем тънки мраморни плочи с преплитащи се сребърни нишки. От зала в зала се минаваше през широко отворени врати, направени от най-добрата дървесина в Сиала — заграбски дъб. Масивни панти от благороден метал, изкусни дръжки на вратите, изобразяващи някакви непознати за мен животни. На всяка врата имаше рисунки, направени със сребърна боя. Основно с честта да бъдат увековечени бяха удостоявани дървета и, колкото и да е странно за културите на орки и елфи, богове. Просто тези богове много приличаха на хора и не предизвикваха онзи благоговеен трепет, който възниква в някои от хората, когато посещават храмовете на боговете или Събора в Авендум.

Според мен Сребърните зали надминаха по красота Кехлибарените зали и по нищо не отстъпваха на червено-черните дворци на четвърто ниво. Доколкото ми беше по силите и възможностите, аз се възхищавах на застиналата красота на среброто и студения мрамор, но въпреки това не забравях да се оглеждам и да не пристъпвам в осветените места. Красотата си е красота, предпазливостта — предпазливост, но бедата се случи — централната зала зави надясно под прав ъгъл. Като цяло в това нямаше нищо страшно, ако не беше съветът на Посланика през цялото време да вървя направо и само направо и никъде да не завивам. Така че ако следвам логиката, ще трябва да вървя напред по коридора и да не си тъпча главата с разни глупости, а ако постъпвам както досега, тогава… тогава ще трябва да мина през малката сребърна врата, скрита между двата мраморни перваза. По нея не се виждаха никакви ключалки или други подобни човешки щуротии. Ако във вратата имаше тайна ключалка и ако тя беше създадена от елфи или орки, тогава ще трябва да се потрудя много, ама наистина много, и въпреки това надеждата, че ще отворя вратата, ще си остане съвсем малка. А ако се замисля за такива чудесни и невероятни неща като допълнителни тайни ключалки, двойни пружини и любовта на глигестите към различните видове изненади, сиреч капани, то можех да очаквам от вратата множество впечатления, които с нищо нямаше да отстъпват на онези, които имах при Портите.

Започнах с оглед на вратата от безопасно разстояние. Не пипай нещо, което ти вдъхва смътни опасения — това е едно от основните правила на майстора-крадец. По-добре първо проучи всичко внимателно, и чак след това пъхай ръка в гномското огнище.

Вратата се оказа ниска, стигаше ми някъде до гърдите, и ако (повтарям, ако) успеех да я отключа, щеше да се наложи да вървя сгънат на две. От различните фигурки и плътно обсипалите я листенца, плодчета и подобни на тях очарователни безсмислици (няма да крия, много красиво направени) по нея нямаше празно място. Въобще красотата на Храд Спайн си е тема за отделен разговор и ако някога настъпи време, когато злото, събудило се от гробовете, изчезне или поне заспи за малко, тук ще се изсипе толкова народ (основно джуджета и гноми), че само пари за вход да събираш ти стига.