Детето на нощта [bg]

Незнайния обви с юмрука си един от прътите в прозорчето и надзирателят се сепна.

- В града ще започнат големи неприятности. И то съвсем скоро.

- Ти да не си някакъв ясновидец?

- Да, някакъв - сопнато потвърди Незнайния. - Виж какво, нямам време за препирни. Просто ми доведи някого от другите.

- Нали не ми се правиш на остроумен за моя сметка?

Надзирателят си подъвка устните.

- Тъкмо съм в настроение за шегички - още по-заядливо ка­за Незнайния. - Хайде бе, човек, доведи ми войник от Листерн. Веднага!

Блъсна вратата с такава сила, че звукът отекна в целия зат­вор. Надзирателят се отдръпна.

- Ще го направя, ама само защото не биваше да ви затварят тук.

- Благодаря ти.

Незнайния го изпроводи с поглед, докато не усети ръка на рамото си.

- Олекна ли ти? - попита Илкар.

Незнайния не си позволи усмивка, когато видя изражение­то на елфа.

- Говорех сериозно. Дарик не ми повярва. Май си въобразя­ва, че може да преговаря с Ксетеск и да отблъсне Закрилници­те, ако се стигне дотам, или пък да се добере до Ериан преди тях. Но щом ние още седим в тази воняща дупка, значи засега не е убедил граф Арлън, че трябва да му разреши качване на кораба. А Закрилниците не са далеч...

- Къде са? - обади се Дензър.

- Не съм сигурен, но са близо до града. Настроени са за бит­ка, затова ги усетих.

- Защо не ги оставим да си свършат работата - подхвърли Дензър. - Ериан ще бъде в по-голяма безопасност, ако е при тях.

- И не те интересува колко войници на Листерн ще загинат?! - възрази Илкар. - Те също са жертви на интригите на Дордо­вер. Ами невинните хора в Арлън?

- Листерн се съюзи с Дордовер - напомни Дензър, без да се показва от сенките.

- Според теб какъв избор са имали? - неотстъпчиво попита елфът.

- Не можем да си седим тук и да позволим Дарик да се на­тъкне изневиделица на тях - настоя Незнайния. - Поне аз не мога. Дензър, ти прави каквото искаш.

- Така всичко ще се реши по най-добрия начин - промърмо­ри магът от Ксетеск. - И най-бързо ще си върна съпругата.

Незнайния го загърби и пак доближи лице до прозорчето с намерението да се развика, обаче видя маг от Листерн да стои отпред. Той беше още млад, но изключително надарен според Дарик, освен това бе висок, мускулест и жилав, каквито тряб­ваше да бъдат всички в кавалерията. Само че в момента изг­леждаше доста уплашен.

- Отдавна ли слушаш? - рече му Незнайния.

- Чух достатъчно, струва ми се. Та на кого щял да се натък­не генералът?

- На Закрилниците. А от тебе искам веднага да ни пуснеш.

- И какво ще сторите, ако ви пусна?

- Кой знае, може би ще предотвратим клане. - Незнайния прозря, че магът не го разбира, и загуби самообладание. - О, не, и ти ли... Слушай, на Закрилниците също е заповядано да стигнат до Ериан, а Дарик няма да ги разубеди. Колкото и да са достойни за уважение неговата увереност и дисципли­ната във вашата кавалерия, направо ще бъдете изтребени, повярвай ми.

- Ние вече правим каквото е необходимо. Генералът води войската към пристанището, нашите съюзници от Дордовер съ­що се придвижват натам.