![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Заекът вече беше във военната мрежа! Промъкна се през аеробота на Алфред и отново се озова в Пилчнър Хол. Погледна медицинските данни на Ороско. Момчето все още бе живо. Алфред не беше чудовище, освен когато не го налагаше ситуацията. Каква ли бе целта му? „И може ли да отмъкна нещо?“
Проследи връзките към лабораториите. Нищо изненадващо. Ваз се възползваше от екипировката, която Робърт и останалите бяха инсталирали в ДженДжен, и изпращаше данни на приятелите си от Съюза. Заекът наблюдаваше внимателно: никой не задава въпроси, когато се старае да остане невидим. Зарови се в криптираната информация, отбелязваше си кое с какво си комуникира.
Все още не можеше да види смисъла. Изпратените данни не съответстваха на истинските. В този момент внезапно му просветна. Алфред не търсеше нищо! Той просто се опитваше да заблуди колегите си! „Алфред, дърт дявол такъв, правиш си изследвания с американска техника и го криеш от останалите!“ Какво ли заслужаваше подобна сложна и секретна операция? Това беше игра на гатанки — но Заекът беше по-добър от анализаторите на Индоевропейците, по-добър дори от Алис Гу и нейния екип.
Оп. Нещо му подсказваше, че Алис е в беда. Заекът беше изиграл голяма роля в нейното наблюдение, а това вероятно бе план да я отстранят. Но как ли щеше да се случи? Внезапно случващото се под земята го заинтригува още повече.
Изследванията на Алфред бяха съсредоточени върху молекулярната биология. Информацията от останалите места беше съвсем вярна и невинна. Заекът се съсредоточи върху зоната MCog. Веднага му се наби фразата „животински модел“. Животински модел, животински модел. Терминът обикновено се отнасяше за животно, придобило аналог на някакво човешко състояние, например болест. Заекът не смяташе, че Алфред ще иска да лекува нещо. А в зоната имаше много животни, повечето всъщност насекоми. Милиони мушици, всяка описана и проучена. Заекът се зарови в информационната база. Явно Алфред се занимаваше с ТДВМ технологии, но детайлите бяха трудноразбираеми. Заекът невинаги успяваше да се ориентира бързо. Понякога трябваше да преспи с въпроса и утрото му носеше отговора.
В този случай утре щеше да бъде късно. След пет минути даже можеше да е късно. Когато Алфред приключеше, инсталираните устройства вероятно щяха да се самоунищожат. Заекът се замисли. Имаше някакво лошо предчувствие. Разузнавателните служби уж трябваше да се борят с тероризма. Но това, което бе намислил Алфред, можеше да надмине и най-ужасяващите кошмари.
„Може би трябва да повикам ДС.“ Дори без Алис Гу те щяха да се справят с Ваз за пет минути. Заекът обмисли сериозно тази възможност, което му отне около… две секунди. След това на лицето му изгря широка усмивка.
Беше пълен с идеи. А една беше особено настоятелна, откакто се бе промъкнал във военната мрежа. „Освен с по-добър интелект вече разполагам и с физическото предимство!“
Алфред разполагаше с добра връзка и достъп до информация, но бе ограничен до една стая и само един робот. А членовете на Кабала все още бяха в лабораториите. Вярно, малко далеч от ДженДжен, но пък можеше да се свърже с тях по кабела. „И какво имаме тук?“ Китайската нинджа-принцеса с леко наднормено тегло. Тя не беше част от плана, но пък можеше да стане. Какво странно и чудесно момиче.
Време беше за работа. Вече бе започнал да подготвя резервни планове и документи. „Ако съм много внимателен, ще успея да се промъкна по кабела и да разкажа на Робърт и останалите правилната история. И след това ще разполагам с работна ръка.“
Това, което планираше Алфред, можеше да е ужасяващо. „Но ако тази сила попадне в мои ръце… е, ще е невероятно забавно!“
26.
Как-да-оцелеете-през-следващите-тридесет-минути.pdf
— Нали ви казах, че планът ми ще успее? — Томи Паркър беше затънал до колене в останките от книжната колекция. Парчетата се издигаха на камари зад него като мръсен сняг, само че някои бяха с големината на човешки юмрук. Бяха намерили склада в дъното на пещерата на Хуертас, точно както бе предположил Томи. Останките бяха прибрани в сандъци с надпис „Спасена информация“, но това не бе проблем за конспираторите. Сега цялото съдържание на петия етаж лежеше разпиляно на пода. „Когато е разкъсано, не изглежда толкова голямо“ — помисли Робърт.