![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
„Какво прави Алис?“ Видя, че анализаторският отдел се е разраснал като за операция от световен мащаб. Но цялото внимание беше фокусирано върху лабораториите. Вярно, че ситуацията там беше малко странна. Въпреки че персоналът участваше в безредиците навън, всичко изглеждаше спокойно. Това оправдаваше известно внимание, но пък правеше наблюдаването на лабораториите още по-лесно. „По дяволите!“ Алис бе ангажирала и анализатори, чиято задача бе да наблюдават преноса на товари в целия Югозапад.
Нямаше полза да се кара с водещия си анализатор, макар че подобна мономания щеше да е странна дори в битка.
Алис реагира първа. Пред очите му се появиха предупредителни сигнали. Люкът на капсулата се затвори и двигателите се включиха. Пред очите му присветна надписът: „ИЗСТРЕЛВАНЕ, ИЗСТРЕЛВАНЕ, ИЗСТРЕЛВАНЕ“ и се появи часовник, който отброяваше на обратно тридесет секунди. Това беше изпреварваща реакция на анализаторите при положение, че след малко ще бъдат ударени от ядрена ракета. Всичко щеше да се изясни по време на полета.
Но в момента не се очертаваше подобна заплаха.
Целта беше университетът.
Часовникът показваше двадесет и пет секунди. Боб опита да се свърже с главния анализатор.
— Алис! Каква е причината за изстрелването?
Очите й бяха широко отворени.
— Много просто. Нападението беше бавно, но сега се е задълбочило. Това е продължително интегриране на заплаха. Невромодулатор Gat77 е превзет. Сигналите имат твърде много за анализ на MCog, но това демонстрира прогреса. — Тя му се намръщи и внезапно закрещя. — Не разбираш ли? Става нещо! Промените спират адаптивните отговори! Там…
Десет секунди до старта. Медицинските данни на Алис Гу бяха извън нормата.
Осем секунди. Боб отмени заповедта и освободи главния си анализатор: СТОП, СТОП, СТОП. Въобще не обърна внимание на успокояващата се капсула. Алис беше свела глава, но продължаваше да говори отчаяно. Блузата й беше опръскана със слюнка. Но той нямаше време за това. Повиши нейния заместник, една служителка на ЦРУ, която тази вечер беше доста пасивна. Но пък нямаше избор, след като такава звезда като Алис се бе сринала.
Агентката се стараеше максимално.
— Ще се възстановим за две минути, сър.
Междувременно смяната на Боб Гу беше ограничена до няколко много умни хора, наблюдаващи милиони късчета информация. Успя да получи медицинските данни: Алис бе получила НТ припадък, най-тежкия в кариерата й. Въпреки желанието й да комуникира бе заклещена в молекулярната биология.
— Сър, добре ли сте?
— Добре съм… — Боб наблюдаваше екраните. Агентката бе поискала помощ от останалите смени и сега полека възстановяваше всичко. Големи парчета от мрежата на Алис бяха свързани неправилно, но постепенно се избистряха. Може би агентката бе твърде съсредоточена върху университета. Според нея последните думи на Алис подсказваха за някакво вражеско действие. С оглед на тазвечерните събития това трябваше да се провери. — Добре съм.
За три месеца Заекът беше научил много; можеше да се каже, че е пораснал. Тази нощ всичко си идваше на мястото. На повърхността безредиците бяха достигнали кулминационната точка — усещането беше по-добро от секса. „Аз съм реалната ръка на вярващите кръгове на скуучитата!“ Естествено имаше и изненади. Събитията бяха създали (или просто му даваха шанс да се запознае със) същество, което може би му беше равно. В началото Заекът бе играл и за двете страни, но сега Опасното знание беше в ръцете на някой с невероятна креативност, който се забавляваше не по-малко от него. Така че си бе осигурил множество нови сътрудници и един интересен приятел.
Безредиците тотално превъзхождаха шпионските игрички, които трябваше да прикрият. Беше забавно, че въпреки всичките следи, които Заекът им бе оставил, Алфред и Ко не се досещаха откъде идват способностите му и колко са големи. Но нещо му подсказваше, че случващото се под земята също е важно. Сега беше моментът, в който да разбере какво е намислил Алфред — и евентуално да си отмъкне парче от баницата.
Сега беше моментът, но го бяха изключили. „Проклетият Алфред!“ Сега връзката минаваше през военната мрежа. Можеше да се обърне към ДС, но така щеше да унищожи всичко, постигнато дотук. Ха! Но всъщност към какво бе свързана военната мрежа на Алфред! Към няколко хиляди индоевропейски анализатори! А те вероятно не бяха толкова умни, щом се криеха по държавните бункери. Заекът започна да прескача от Брюксел до Ница и от Бомбай до Токио — и да се ослушва. Вече виждаше как може да използва методите, с които бе заблудил американското разузнаване. Привлече хиляди сътрудници и започна да подслушва милиони разговори. Едно последно парче от ХСС — и готово!