![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Библиотеката се люшкаше. Някои части потъваха, други се надигаха. Но сградата по-скоро танцуваше — като човек, който не си вдига краката от земята. Хюин разбра, че това не е земетресение — някой беше проникнал в стабилизационната система. Беше чел, че сграда с добро захранване може да оцелее при всяко земетресение, стига земята да не се отвори точно под нея. Сега някой използваше точно тази сила.
Клатенето ставаше все по-силно, дванадесет стъпки вляво, дванадесет вдясно, нагоре, и надолу. Танцът помръдна и огромните подпорни колони. Чу се звук, може би истински, а може би нечие гениално изобретение. Звукът на планина, изтръгната от корените й.
Колоните се надигнаха и библиотеката… проходи. Не беше толкова впечатляващо, като фалшивите гледки, но Хюин го виждаше с очите си. Сякаш на забавен кадър, първо една, а после втора от петнадесетметровите колони се мръднаха на няколко крачки към Великия Скуучамут и се спуснаха със звука на камък върху камък. След това цялата сграда се премести, извъртя се около централната си ос.
Великият Скуучамут пристъпи и прегърна най-близката колона. Музиката беше станала триумфална. По целия свят отекнаха радостни възгласи, учудени и стреснати.
Хенсън → Нощна Смяна: <sm>Ето на това му се вика Събитие!</sm>
Библиотеката беше направила своя избор.
25.
В момента нямате връзка с…
Браун → Мицури, Ваз: <sm>По дяволите! Сега вече ще се намеси държавна сигурност. Заекът да не е откачил?</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Според него този „танц“ ще провокира намесата на ФБР, а това ще ни даде още време.</sm>
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Добре. Вече разполагам с цялата информация от нашата екипировка. Това би трябвало да е достатъчно, за да разберем какво става в тези лаборатории.</sm>
Алфред вече се ориентираше към приключване. Беше успял да заблуди приятелите си, но какво ставаше с Алис Гонг? Ако все още бе жива и здрава, всичко можеше да се провали.
— ФБР иска разрешение да се намеси.
— На какво основание? — Боб Гу продължаваше да наблюдава библиотеката. Дори и нормалната гледка бе впечатляваща. Бетонното чудовище се бе преместило, без да рухне.
— На основание, че има нарушаване на федерален закон, по-точно… — Пред очите на Боб се изсипа цял куп правна информация. — Според ФБР това си е атака срещу федерална сграда.
Боб се поколеба. Налице бяха няколко криминални нарушения, но пък университетската управа не бе подала оплакване. Към този момент ФБР не можеше да му е от помощ за смяната му. Неговата задача беше да наблюдава и да реагира. Но първо да наблюдава, а след това да реагира. Какво ли прикриваха тези безредици? Той погледна статуса на биолабораториите. Все още светеше в зелено.
— Не разрешавам. В момента тече разследване на държавна сигурност. Но за всеки случай дайте първичните ни анализи на полицейското управление на Сан Диего и университетската охрана. Бъдете готови да поддържаме извънредна мрежа.
— Първични анализи на ПУ на Сан Диего. Слушам, сър.
Боб отново насочи вниманието си към библиотеката. Сградата все още си беше здрава, но ситуацията беше опасна.
Поне така мислеха анализаторите му. В момента Алис даваше приоритет на инженерите. Въздухът се изпълни с текстови съобщения как точно е осъществено „прохождането“ на библиотеката и какви са опасностите за хората наоколо. Дори собствените му хора се намесиха в дискусията, а това беше недопустимо.
Боб се наведе напред и заговори:
— До всички отряди! Бойна готовност.
Шансовете за действие все още не бяха големи, но това щеше да прати хората му по превозните им средства и да ги държи нащрек.
Боб продължи да наблюдава. Библиотеката беше проходила. За прикритие на какво можеше да служи това? Неговата задача беше да внимава за най-смъртоносните заплахи. Например дали всичко в лабораториите е наред? И какво става в останалата част на Югозапада.
Той се обърна и тръгна по тесния тунел към капсулата си. Анализаторските екрани го последваха от дясната му страна. Алис беше включила още хиляда и петстотин специалисти, предимно биолози и фармацевти.
В края на коридора таванът се спускаше надолу. Капсулата му беше малко устройство, чиято цел бе да направи командира невидим. От тунела, се виждаше само отвореният люк и малка част от черния корпус. Боб седна на мястото си, без да затваря капака.