За честта на крадеца [bg]

— Вярваш ли си? — Келс скръсти ръце. — Ти какво би направил, ако някой крие нещо от тебе? Как постъпи с Ател? Дрот, говорим си за Сиви принцове. И за империята. Няма да се церемонят с тебе.

— Знам. Но засега не виждам добър за мен изход. Империята ще ме тикне в тъмница просто защото знам за дневника, а нищо чудно Сянката или Саможивата да ме очистят ей така, за да се отърват, щом го докопат. Докато го крия, аз съм ценен. И това ми харесва.

— Не и на мен — възрази Келс. — Твърде много хора го искат по твърде различни причини и всички те ще започнат да душат около тебе рано или късно. Ти си от моите хора, значи накрая ще дойдат и при мен. Така има опасност не само за мен, но и за цялата банда — за всички нас. Няма да търпя това.

Преглътнах и изправих гръб.

— Не решаваш ти.

— Какво каза?

— Дневникът е при мен. Аз съм неудобният тип, когото искат да премахнат. Не казвам, че и за тебе няма да стане по-напечено, но аз ще си го отнеса най-зле. Значи решението е мое, а не твое.

Ръката на Келс пусна мустаците му и той се надигна зад бюрото.

— Кой си ти бе, шибаняк, та ще решаваш как е най-добре за моята банда? Аз губя проклета война между сродниците, а ти ми казваш, че няма аз да решавам? Работиш за мен, проклет да си — аз ще ти кажа какво да правиш и ти ще се подчиниш!

— И какво искаш? Да дадем дневника на Сянката, за да нарита задника на Саможивата? Какво ще стане с нас после? Ще ни върти на малкия си пръст ли? Защото след това няма кой да му се опре. Или искаш да откупиш бандата си от Саможивата? Ще й поднесеш и дневника, и Сянката на тепсия ли? Само че за нея знаем още по-малко, отколкото за него!

— Поне със Сянката вече имаме уговорка — напомни Келс. — И той ще ни бъде благодарен.

— Ти чуваш ли се какво говориш? Готов си да направиш тази твар — посочих вратата — следващия Тъмен крал?

— По-добре познато зло, отколкото непознато — сопна се Келс.

— Извинявай, но не беше ли ти, който преди малко му каза да се разкара? Тъкмо от твоята уста чух адски убедителни доводи защо няма да му дадеш дневника.

— Значи си чул и какво казах накрая. Ще му го дам чак когато измъкне задника ми от огъня!

— Твоя задник — натъртих. — Не моя. Не задниците на всички сродници.

Келс опря длани на бюрото и се насили да вдиша бавно и дълбоко.

— Дрот, обмисли това, както на мен се налага да го обмислям. Ако Сянката наистина ме отърве, не бих могъл да му откажа. Единствената причина все още да имам банда в момента е неговата помощ. Затова говорех сериозно — ако успее, ще получи книгата. Дадох дума и държа на нея.

— Ами империята? — напомних отново. — Какво ще стане, когато и те дойдат да потърсят дневника?

— Той е едрата риба, ще привлече най-много вниманието им. Пък и все още нищо не подсказва, че Сянката ще свърши като Исидор. Току-виж изненада всички ни и се закрепи.