![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Мадам Ларок — подвикна той, опитвайки се да привлече вниманието й.
Тя се обърна.
— И двете врати са заключени.
— Как е възможно? — учуди се тя.
Той реши да й отговори по друг начин.
— Имам и друга тревожна новина.
В очите й се появи безпокойство.
— Лорд Ашби е изчезнал.
Останал на първата площадка, Сам се питаше какво се случва на двеста седемдесет и пет метра над главата му. След като гостите поеха към върха на кулата, той незабелязано се присъедини към персонала и се включи в приготовлението на официалния обяд.
— Какво става? — прошепна Меган, докато двамата подреждаха чиниите и сребърните прибори на една от масите.
— Тези хора кроят нещо голямо — шепнешком отвърна той.
— Няма ли да ме осветлиш?
— Не сега. Достатъчно е да знаеш, че сме били прави.
Масите бяха готови. Ноздрите на Сам потрепнаха от апетитната миризма на задушени зеленчуци и телешко печено. Беше гладен, но сега не беше време за ядене. Зае се да подрежда столовете.
— Вече половин час са горе — отбеляза Меган.
Трима от охраната наблюдаваха работата на помощния персонал. Сам си даваше сметка, че не може да остане в залата. Беше забелязал реакцията на Торвалдсен, когато го видя сред персонала. Вероятно се бе запитал какво става, тъй като по изрично настояване на Стефани възрастният датчанин не беше уведомен за присъствието на американците. Сам беше доста озадачен, но си премълча. Стигнал до заключението, че е крайно време да престане да спори с началниците си.
Главният стюард даде знак на всички да напуснат залата. Сам и Меган излязоха през главния вход като всички останали. Наредено им бе да чакат в съседния ресторант, откъдето щяха да ги повикат да почистят след обяда. Той вдигна глава към дебелите релси, боядисани в сиво-кафяво. Отгоре бавно се спускаше асансьор. Меган също го видя. Забавиха крачка и спряха край предпазния парапет на няколко крачки от входа на ресторанта. Другите членове на персонала бързаха да се скрият на топло.
Асансьорът спря на тяхната площадка. Вратата му се отваряше от другата страна на площадката, така че той и Меган бяха извън полезрението на пътуващите. Сам си даде сметка, че разполагат с броени секунди, преди да привлекат вниманието на главния стюард или на охраната, заела позиция от двете страни на входа на залата. На площадката се появи Греъм Ашби. Сам. Високата му фигура бързо изчезна надолу по стълбите.
— Май се е разбързал — отбеляза Меган.
— Тръгвай след него, но гледай да не те хванат! — внезапно заповяда Сам.
— Защо? — изненадано го погледна тя.
— Просто го направи!
Нямаше време за спорове и Сам се приготви за действие.
— A ти къде отиваш? — подвикна след него Меган.
— Качвам се на върха.
Малоун изобщо не чу затръшването на вратата на хеликоптера над главата си, но усети как макарата започва да се развива. Прилепил ръце към тялото си, той полетя надолу с изпънати крака. Усещането за пропадане беше омекотено от стоманеното въже. Само след няколко метра прогнозата на втория пилот се сбъдна и тялото му започна да се люшка на вятъра. Чесната летеше на двайсетина метра под него. Макарата продължаваше да се развива и той бавно се спускаше към крилото. Леденият въздух хапеше лицето му. Пилотският гащеризон и шапката предлагаха някаква защита, но носът му замръзна и зъбите му започнаха да тракат.
Краката му докоснаха крилото. Корпусът на чесната леко се наклони, но бързо се стабилизира. Малоун внимателно се оттласна и махна с ръка да отпуснат въжето. Това му позволи да започне маневра към вратата на пилотската кабина.
Миг по-късно равновесието му беше нарушено от порив на ледения вятър. Тялото му се люшна. Той се хвана с две ръце за стоманеното въже и успя да се насочи обратно към самолета. После отново направи знак да отпуснат макарата.
Чесната беше модел „Скайхок“ с крила в горната част на корпуса. Елероните бяха монтирани отгоре на фюзелажа, свързани с диагонални стоманени въжета. За да влезе в кабината, той трябваше да се плъзне под крилото. Направи знак на пилота да намали скоростта на хеликоптера, за да може да се спусне още малко. Човекът интуитивно разбра какво се иска от него и изпълни маневрата по изключително прецизен начин. Тялото на Малоун се изравни с илюминаторите и той надникна във вътрешността на кабината.
Задните седалки бяха демонтирани и цялото пространство беше запълнено с увити във вестник пакети.