Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Още веднъж — обади се той, когато Саша прочете последната страница.

— Много е късно. Защо не се опиташ да затвориш очи, а аз ще галя косата ти?

— Къде е татко?

— Скоро ще го видиш.

— Искам сега.

— Не сега, Итън. Вече е много късно. Време е да спиш.

— Сега! — повтори Итън. — Аз искам види тате сега.

— Не може сега.

— Може!

— Добре. Ще ти прочета още една приказка, а после ще изгася лампата.

— Прозорецът.

— Ще оставя завесите малко открехнати, така че да влиза светлина. Съгласен ли си? — Итън мразеше тъмното.

— Той ще дойде ли пак?

— Кой?

— Татко.

— Разбира се. Много скоро. Само след един-два дни.

— Няма ли сега?

— Не. Моля те, заспивай. Много съм уморена.

— Исках той да ми каже „лека нощ“.

— Итън…

— Той стоеше там.

— Кой — Франк ли?

Итън кимна.

— Аз му махах. Той не ме видя.

Саша поседя на леглото, без да мърда. После хвана ръката на Итън и каза тихо:

— Значи, тази вечер си видял татко?

Итън кимна и се сгуши в нея.

— През прозореца.

— Той какво правеше?

— Чакаше.

— Защо чакаше, скъпи?

— Чакаше Фрида — каза Итън така, сякаш се разбираше от само себе си. — Фрида си тръгна и той тръгна след нея. Аз много му махах, но той не ми махна. Това игра ли беше?

Но Саша вече беше излязла от стаята и дори не беше угасила лампата.

Карлсън се придвижи до Хакни с ужасното чувство, че няма къде да отиде, нито какво да прави. Той си купи кафе и го изпи, докато вървеше на юг по Кингсланд Роуд, палейки поредната цигара. По едно време телефонът му иззвъня. Беше Хусейн. Франк не беше в кантората си, нито в дома си. Те разширяваха обсега на търсенето си и всеки момент щяха получат съдебна заповед за обиск и задържане. Щеше да го уведоми какво са открили.

— Как мога да съдействам?

— Няма какво повече да направиш — каза твърдо, но сговорчиво Хусейн.

Докато Карлсън говореше, на екрана на телефона му се появи съобщение: входящо повикване от Саша. Без да каже „дочуване“, той затвори линията и отвърна на обаждането:

— Да?

— Франк е бил тук — съобщи му тя с треперещ глас.

— Кога?

— Когато дойде Фрида.

— Какво?

— Итън току-що ми каза. Видял е Франк от прозореца — стоял пред къщата. Когато Фрида си тръгнала, Франк е тръгнал след нея.

Карлсън позвъни на Хусейн и й каза. Гласът му сякаш идваше много отдалеч и все едно някой друг говореше вместо него.

— Добре — отвърна Хусейн. — Къде би могла да отиде Фрида, след като очевидно не е отишла в полицията.

— Може би е отишла в собствената си къща. Всъщност това е първото място, което трябва да се провери.

— Веднага ще изпратим там колеги.

— Дори си мисля за частния й кабинет.