Натрапчиви мисли за петък [bg]

Самата Фрида беше на мнение, че доста хора крият резервния си ключ под разклатени плочки, но тогава си замълча. И по-добре, защото вдигна плочката и ключът си беше там. Тя влезе в къщата. Вътре усети мирис на развалена храна, която е била оставена неприбрана. Можеше да си направи кафе, но по-добре беше първо да почисти. Щеше да започне с изхвърляне на всичко, от което се носеше лош дъх. Но най-напред щеше да се обади на Карлсън. Докато се оглеждаше за домашния телефон, на входната врата се почука леко.

Фрида почувства облекчение. Но в момента, в който отваряше вратата, тя изведнъж се запита защо Карлсън би чукал на собствената си врата, като едновременно с това си отговори, че той, естествено, не би го направил. В следващия миг вратата я блъсна силно, Франк връхлетя вътре и я затръшна обратно. Фрида се обърна и се втурна към задната част на къщата. Той почти я настигна — чуваше го как диша, усещаше топлината на тялото му. Усети как сложи ръцете си на рамената й и я блъсна с все сила към стената. Пред очите й се появиха жълти искри. После я блъсна отново, този път през някаква врата. Фрида видя различни цветове, плюшен клоун, който висеше от тавана, плакат на футболна топка. Някъде дълбоко в съзнанието си тя разбра, че се намира в детска стая. Стаята на децата на Карлсън. Опита се да го отблъсне с ръце, но напразно. Франк се беше надвесил над нея. Тя усети силен удар от едната страна на главата си и, олюлявайки се, се блъсна в стената.

После всичко се случи много, много бавно, сякаш наблюдаваше ставащото през матирано стъкло и със запушени уши. Франк я хвана с лявата си ръка за врата и я притисна до стената. Гърбът й се опря в нещо ръбесто. Може би беше ъгълчето на картина в рамка. Струваше й се, че има много време за мислене, че просто трябва да остави нещата да се случат и да потъне бавно в черен мрак и покой. Лицето на Франк, злите му очи, сега бяха съвсем близо до нейните. Тя видя ослепителната белота на памучната му риза. Той дишаше тежко. Тези усещания й напомниха за нещо. Какво беше то? В съзнанието й изплува Лев, който й говореше, докато я настаняваше в онази квартира в Елефант енд Касъл. Какво й беше казал тогава? Всичко или нищо? Или може би нещо подобно? Тя не отклони погледа си от Франк. Не трябваше да го разсейва. Очите й бяха приковани в неговите. Какво странно нещо са очите.

Фрида бръкна предпазливо в джоба си. Да. И да, точно такива бяха думите на Лев: всичко или нищо.

Франк вдигна дясната си ръка и тя видя как в нея проблесна острието на нож. Той доближи още повече лицето си, така че, когато заговори, се чуваше единствено слаб шепот.

— Сега нямаш думата. А и няма какво да кажеш. Аз прерязах гърлото на Санди с това. Но той беше в безсъзнание. А ти ще бъдеш в съзнание. Ще гледам с голямо удоволствие.

Докато Франк говореше, Фрида си припомни първата си година в медицинския университет и часовете по анатомия. Как се наричаха онези две артерии? Подключична и сънна. Тя стисна в мощна хватка онова, което беше в джоба й, и едва-едва измъкна ръката си. Един-единствен шанс. Последва бързо движение и острието изщрака. Нагоре и навътре. Лев беше казал, че е остро. Много остро. Сигурно беше така, защото Фрида не усети никакво съпротивление, сякаш дръжката на ножа, опрян в бялата памучна риза, нямаше острие. Но след по-малко от секунда около него се появи аленочервена розетка.