Натрапчиви мисли за петък [bg]

Някаква слаба искра се появи в очите на Франк. Това гняв ли беше? Фрида се наведе по-близо до него. Между тях имаше странна близост. Усети дъха му. Беше сладникав.

— Ако се опиташ да направиш нещо, каквото и да било, ще се отдръпна и ти ще умреш. Ясно? — закани се тя.

Франк издаде някакъв хриптящ звук, но Фрида не можа да определи дали беше отговор или стенание, или нито едно от тях. Тя успя да освободи дясната си ръка и се пресегна към шията му. Отново се чу хриптящ звук.

— Трябва да проверя пулса ти — обясни му тя.

Пулсът му беше слаб. Кръвното му падаше. В този миг по улицата завиха полицейски сирени, отпред спря кола, последва звънене и тропане на входната врата. Фрида почти беше долепила лицето си до лицето на Франк и забеляза нова искра в очите му.

— Няма как да отворя вратата — каза тя. — Ако се изправя, докато се върна, кръвта ти ще изтече. Да се надяваме, че ще успеят да я разбият.

Но те очевидно не можаха да я разбият и отново започнаха да звънят и да тропат. Накрая външната врата се отвори. Фрида извика нещо и чу шум от приближаващи се стъпки. Извърна се и видя един млад полицай да влиза в стаята. На лицето му се изписа шок и той излезе обратно. Почти веднага стаята се изпълни с хора. Видя полицаи с униформи и лица, които не познаваше.

— Исусе! Фрида, какво се е случило?

Тя видя потресеното изражение на Карлсън. До него стоеше Хусейн.

— Не мога да мръдна — каза Фрида. — Ако се помръдна, той ще умре.

Карлсън оглеждаше с изумен поглед стаята на децата си. Фрида забеляза, че имаше кръв дори по висящия клоун. Тялото й също лепнеше от кръв.

— Толкова съжалявам — каза тя с горчивина. — Много, много съжалявам.

Разни хора се взираха във Фрида и във Франк и лицата на някои пребледняваха. Наблизо се чу шум от повръщане. Появиха се мъже и жени в зелени престилки, които носеха тежки сакове. Един от тях, млад мъж с рижа коса, се надвеси и се загледа в ръцете на Фрида, които притискаха гърдите на Франк.

— Какво е това, по дяволите?! — изрече той с почуда. Обърна се към Фрида, после отново се втренчи в ръцете й, в алената кръв. — Вие лекар ли сте?

— Да. По-точно психотерапевт.

— Кой направи това?

— Аз — отвърна Фрида. — С нож.

— Аха — изрече бавно мъжът. — Дръжте там ръцете си. — Той се озърна. — Джен, мини от другата страна. Извади марля.